Има такива малки и голями истории и историйки, които съставят Голямата семейна история. Това са дребни случки, думи, жестове, вещи, които ни напомнят кои сме били, от къде идваме, от къде произлизаме, кои са били нашите прадеди. На кратко, тези истории ни показват кои са нашите корени, какво ни води, крепи през годините ни на живот на тази Земя.

Тези истории понякога са много кратки и незначителни, но това, което ги е превърнало в едно от основните камъни в нашата история е тяхната повтаряемост, това, че на всяка семейно сбирка те се повтарят точно същите или с малко поукраса, с нови детайли и подробности. Ако толкова често ни се повтаря нещо, то става като капката вода, която връщайки се милиони пъти върху скалата я изглежда и си поправя път. Същото става и с нашето съзнание – толкова често повтарян случай с всичките му тълкования го прави значим и решаващ върху оформянето на нашия характе и бъдещ мирогред.

Извод – когато разказвате на децата си истории от тяхното минало и детство, разказвайте случки, с които те биха се гордели, а не срамували и свивали, факти и тълкуване на факти, с които биха се гордели и биха увеличили тяхното самочуствие, а не срам и себеотричане.

Ето един такъв случай от моето минало:

Това е било по времето, когато май още съм била в предоучилищна възраст и за това тази сутрин съм била у дома, а сестра ми, с две години по-голяма, е била на училище.  Дойдоха някакви познати и донесоха два малки шоколадчета за мен и сестра ми. Аз изядох моето, а другото, за сестра ми обещах да го скрия и да го запазя за себе си. Явно съм го "скрила", а ме не до там добре от себе си. Защото си спомням, че си легнах на леглото и се покрих с одялото и реших САМО да видя как изглежда нейния шоколад, дали е настина като моя, който вече не съществуваше и бях "забравила" дали е същия. САМО му отвих лъскавия станиол и после САМО без никой да забележи, защото кой ли ще забележи реших да опитам САМО ъгълчето. Но много личеше че е опитвано и за това реших да го изравня. Но все се чупеше непревилно и беше станал толкова грозен и бе срамно да се предложи на някой друг е ... го изядох.

Естествено бързо бях разкрита с моите САМО..., извадена изпод одялото и подложена на безкрайно засрамваща лекция пред гостите, пълна с позигравки, сарказъм, назидания и много обвиняващи въпроси, от които аз разбрах, че :

-         Съм лакома и алчна

-         Че не обичам сестра ми и че и завиждам

-         Че нямам воля

-         Че съм невъздържана

-         Че не мога да устоявам на изкушенията /слаб ми е "ангелът/

-         Че добрите деца не правят така /значи аз не съм добра/

-         Че трябва много да се засрамя от това/вярно е, че и до днес ме е срам/

-         Да обещая никога повече да не правя така.

Освен дългата  и назидателна реч тогава, този случай ми бе напомнян твръде често  и аз естествено повярвах, че всичко това е истина за мен и ето какво се постигна с това:

-         Живеех с чувство за вина към сестра ми. Тогава /около 1965-6г./ шоколадите бяха много ценни и рядко срещано удоволствие.

-         Смятах, че ѝ завиждам, за това, че тя  има, а аз нямам /каквото  и да е било/и се чувствах ужасно със себе си.

-         Отказвах се много бързо от всичко, което започвах, защото си знаех, ме нямам воля.

-         Не предприемах нищо като спорт, свирене на инструмент, диети или каквото и да е било, което се изискваше воля, защото аз нямах.

-         Напълнях, защото аз съм лакома, алчна и не знаех граници, точно като всички дебели хора, нали?

-         Това, че съм алчна ми се повтаряше при всеки случай, когато исках нещо и добавяха "Помниш онзи случай с шоколадите, нали?" . Това е страхотен и ефективен убивач на желания, повярвайте ми.

-         Знаех, че не съм добра, за това не се стараех в каквото и да е било, защото трябва да си добър в нещо, за да успееш, нали?

-         Станах сдържана, затворена, свита, колеблива, защото този случай подби сигурността ми в мен, уби самочуствието ми, особено и с това, че възрастните се стараеха да не го забравям и ако случайно все пак победях в нещо или нещо в мен покълваше, то ... бъше стъпквано в основи.

Отне ми години, средства, енергия, време да разбера, че това не е истина, това не съм аз. Трябваше да обеля доста такива истории от тяхната обвивка за да разбера коя всъщност съм аз.

Вече майка на две дъщери, попитах един възрастен човек как да дадем  самочуствие на своите деца, а той отговори: "Просто не им го взимайте".

Мили родители, внимавайте при съставяне на историята. Семейната история е също като националната – доста е субективна, зависи кой е пише и в полза на кого. Запазете самочувствието на децата си, те са тези, които утре ще пишат историята на света.