Беше много малка, когато съседът я изнасили. Затисна я от зад на двора, задърпа я, свали я грубо на земята, проникна в нея преди още тя да се усети какво става и я затласка към черното й проклето бъдеще. В този миг, а и в хилядите мигове след това така й не разбра кое бе най-страшното – болката, унижението или съскащия му глас, който с всеки тласък повтаряше "Нали ти искаше това, нали ти го искаше, ти искаш, ти искаш, на получи си това, което искаше..."

Това й подейства травмиращо и я объркваше през целия й останал живот. Тя вече не знаеше,а и не искаше да знае какво иска. Защото, ако тя бе поискала и бе получила такова кошмарно нещо, то по-хубаво бе да не поиска нищо повече. Психиката й бе нарушена изцяло и завинаги.

Тогава се върна в къщи кървяща, стенеща и хапеща устни, с плътно затворена уста, която щеше да си остане такава, защото някакси инстинктивно реши да не казва никога  на никой какво се е случило с нея в задния двор. Успя да го скрие, но тя не успя да се скрие от подлите и гадни подмятания на съседа, на засукания му мустак, на подигравките му, дори от алчните му погледи. Той знаеше добре какво е направил, но знаеше и това, че тя не се е усмелила да разкаже на никой от близките си, защото добре знаеше какво ще последва – бой, кавги, обиди и изгонване от къщи. Нямаше да може да го понесе, поне не за сега...

Порасна, омъжи се, роди деца. С мъжа й водеха някакви вяли полови отношения. Тя се оставяше в ръцете му, изчакваше го търпеливо да свърши и после дълго се триеше в банята. Дано да можеше да изтрие и гласът на съседа в главата си "Ти искаше това, получи това, което поиска, на ти сега...". Това бе по-страшно от всичко друго. Това я разкъсваше и нанизваше на шишовете себеобвинения. Явно тя бе поискала това, след като той й го бе казал. Той знаеше, той бе разбрал,  че тя е малка мръсница, и за това я  наричаше така още  хиляди пъти при всяка среща по двора или по улиците на градчето.

Стана на четиредесет, когато вече не издържа. Една приятелка бе споменала за някаква си лечителка, която лекува и от лоши мисли и от лоши очи. Отиде при нея и й разказа всичко. За пръв път устата й се отвори за истината, поне такава каквато я бе видяла тогава – че тя е мръсница, че е накарала и предизвикала съседа си да я обладае и че още не може да си прости това. Лечителката я изслуша и попита тихо:

- "На колко години си била тогава?"

-"Бях дете"-тихо промълви тя.

-"И най-чисто и по детски си му повярвала, а?" – прегърна я лечителката и двете заплакаха неудържимо.

Тези прости думи отвориха в нея вулкан от сдържани чувства. Плака дълго, рева на глас, наизвива, навика се и чак след това безсилно се умълча. Чак сега разбра. Стана й мъчно за детството си, за пропиления живот, за това, че му бе повярвала и с това бе омърсила не само живота си, но и живота на съпруга си и на двете си деца.

Лечителката взе едно огледало и го постави пред нея.

-"Погледни се в очите и ми кажи какво виждаш".

Едвам се усмели да повдигне глава. Дълго се взира, като че ли се вижда за пръв път . Видя лицето си, челото си и плахо спусна поглед към очите. Гледаха я очи на изпепелена душа. Нищо не бе й останало, само пепел от незапален огън. Не можа да каже и дума, просто замълча.

-"Добре, а сега виж детето в тези очи. Намери детската си чиста душа".

-"Как се прави това?"- уплаши се тя.

"Спокойно - прегърна я през раменете лечителката - само дишай, успокой се и гледай. То, детето само ще дойде при теб."

И то се появи, там от дъното на зеницата й – малко палаво, смеещо се момиченце. Точно такова, каквото е била преди насилието да я попари и омърси.

-"Сега го прегърни и си прости. То вече ти е простило. Приеми любовта му и му дай от своята. Остани с него и го остави при себе си. Това дете има толкова нужда от теб, колкото и ти от него."

Жената отново заплака. Но този път сълзите се лееха обилно и мълчаливо по спокойното й лице. Тя си прости, прости на това дете, което е била тогава и прозря цялата истина. Разбра измамата и лъжата, излязла от устата на този отвратилетен изверг. Разтърси се от гняв и погнуса.

-"Сега – отново проговори лечителката – му прости и на него. Може би ти си струва невъзможно това, но това ще ти подейства добре. Направи го за себе си, за това дете, а не за него. Да му простиш не значи да го оправдаеш или оневиниш, не значи, че той е постъпил правилно, значи да го оставиш в миналото и да пролдъжиш чиста напред. Остави го в миналото. Остави страданието и всичко преживяно да бъде измито и изчистено от силата на прошката".

Тогава тя затвори очи и видя съседа си като малко дете, как неговия баща го бие с колан и колко тъжен и смачкан изглежда тогава. Наведе се мислено към него, погледна го в очите и... прости.

Сякаш тонове вина се стекоха от раменете й. Просто й олекна и тя повдигна глава... за пръв път в живота си отвори широко очи и погледна към света. Лечителката й се усмихваше благо. Прегърна я и я поздрави. Чувстваше се преродена. Заплака отново... от очите й се отрони само една сълза, но това бе кристално чиста от вина сълза, който се стече по бузата й и изми последните следи от миналото й. Челото й се откри и от него заискря една нова светлина... на бъдещето...на любовта...

1.10.11

©Victoria Levi-Reuven