Човечност...?

Сънувах сън, странен сън – аз вървя из тесните и тъмни проходи, в недрата на една скала, водена от светлината на една свещ, която някой бе запалил и движеше пред мен. Стигнах до пещера, в която свиквайки с тъмнината, различих фигура на свил се в ъгъла човек. Слаб, изтощен, той едвам намираше сили да диша. Като че ли бе захвърлен и забравен от всички. Приближих се към него и го попитах "Как се казваш?", а той прошепна – "Човечност". Вдигнах го бавно и внимателно на крака и  двамата поехме заедно по пътя назад към светлината. Подкрепих го на изхода на пещерата и го извадих на светло от забравата.

Тогава аз се превърнах в бял гълъб и полетях.

Изглежда, това, че извадих Човечността си на яве, ми даде достатъчно сили, свобода и крила за да полетя.

А вие? Как стои въпроса с Човечността при вас?

©Victoria Levi-Reuven

11-10-11

Ние от Училище по щастие обявихме днешния ден за ден на Човечността. Какво направихте или планирате да направите днес, водени от Човечност? Споделете с нас...