Дявол ли е или лентяй, или сатана, или мързел, или грижовния глас на мама, или блокажи, спирачки, бариери, или липса на самочувствие, самоувереност, или с други думи – това е СТРАХ!

Потитах се, какво ще ми помогне да изчистя страха от себе си? Получих отговор прост и ясен – поискай и това ще стане. Да искам? Но като съм забравила как се иска? Как да поискам, когато години на ред не съм искала. И сега си спомням думите, че това не е прилично, възспитано, не е скромно да се иска. Добрите деца не искат нищо. И аз като едно добре дете съм престанала да искам. Задоволявала съм се с това, което някой се е сещал да ми даде. Щом толкова ми дават, значи толкова и заслужавам. Да искам? Как да стане без да ме помислят за жадна, алчна, стисната, лоша, безсрамна? А и ако ме помислят какво от това? Това ще промени ли с нещо нещата?

Да искам!? Та това се оказа мотото на моята зодия "Аз искам", да но като съм забравила как става това. Когато съм парализирала този си свой "Мускул", тази си способност. Проста, ясна, естествена способност – да искаш и да изявиш, да кажеш какво искаш.

И ако не го направя, тогава вместо мен започва да говори страхът ми. А аз вече добре знам до къде може страха да ме доведе...до провал, до нежелани последици, до болести, до...там където не съм поискалъ да бъда. Честно казано страх ме е да искам, защото мога и да сбъркам в исканията си, но само така ще мога да се науча да искам правилно.  Постепенно, като дълго застоял се болен, днес се изправям на крака и започвам да се раздвижвам, да сглобявам, да размествам, да подновявам, да ... оздравявам. Защото до сега съм била болна от страх? Ужасна болест...

Хайде да ни е на здраве...

20.10.11 г.

© Victoria Levi-Reuven