Живота на различните поколения

Силното желание да осигурим старините си, т.е. да се чувстваме сигурни, защитени понякога ни прави егоисти и окупатори. Страхът от старостта и смъртта не ни позволява да освободим децата от себе си и ги връзваме за себе си без да им разрешим да разперят крилата си и да реализират собствения си живот.

Ще споделя и моето мнение - тъй като вече над 20 години не живея в Б-я вече видях разликата в манталитета по отношенията между поколенията. В Б-я много хората раждат и отглеждат деца "за да има кой да ги гледа на стари години". Не зная, дали ще се съгласите, но аз съм го чувала нееднократно. Това за тях е единствената възможност. И преди години е било наистина така - всички са живяли на едно място и поколения наред са си оставали там, продължавайки традицията, свързани със земята. Днес, когато не сме свързани толкова със земята, движението по света, преселването е много по-голямо. Младите хора напускат родните си места, семействата си за да се издигат, развиват и продължават в избраните от тях посоки. За това модела на живеене на 3-4 поколения заедно вече не е валиден. Родителите продължават "да преписват апартаменти, участъци, къщи, да дават пари приживе за да има кой да ги гледа на стари години", т.е. влагат средства в бъдещето си чрез децата си. Което някакси задължава децата им да останат в близост до тях. И когато младите не желаят да го направят ги наричат неблагодарни,недобросъвестни. Но... много от младите не желаят да бъдат спирани, искат да бъдат свободни да пътуват. Това поражда много конфликти.

В много страни това е разрешено чрез социални помощи под формата на гледачи, домове за възрастни хора, емигранти, които живеят заедно с възрастните за да ги гледат и т.н. В Б-я тази практика все още се осъжда и се смята за срамна и непочтенна. Но в действителност, много стари хора остават изоставени и самотни, само защото не искат да приемат помощ от този вид.

Ако се обърнете към природата, до колкото знам всички животински видове се грижат за децата си, а те за своите, а родителите се грижат сами да себе си до като са... в състояние.

Да се обърнем ли за пример към природата, да се развием ли по западен модел, да се грижим за родителите си, като останем да живеем в близост до тях или ги вземем при себе си? Не знам! Всеки трябва да разреши този въпрос за себе си, но помислите, че той е нов, "чуплив" и чувствителен и бъдете разбиращи и търпеливи, не бързайте да обвинявайте или осъждате никого... включително и себе си!