След поредица от сънища-кошмари, разбрах, че ми е жизнено важно да знам, къде се намирам. Много ми е важно и за това следкато се  попитах защо е така и пред мен изникна картината на една учителка, която е хванала за ръката едно дете и му крещи "Ти къде се набираш, бе?!". Явно ми е направило силно впечатление и аз съм си обещала, че във всеки миг от живота да знам къде се намирам. Отделно ми изникна спомена за това как дядо ме загуби в траймвая и ме намериха чужди хора. Бях достатъчно малка. Още не ходих на училище. За щастие си знаех адреса и те ме върнаха. Толкова пъти са го повтаряли този случай, но чак днес аз си спомних ужаса от това, че бях в чужди ръце и не знаех къде се намирам.

Такъв спомен имам, когато бях в период на развод и пътувах с колата, изведнъж не знаех къде се намирам и тогава се обърнах към психиатър. Днес си мисля, че това са т.нар. блек-аут – черни дупки, в които губим самобладание и връзка с действителността.

Обещанието ми винаги да знам къде се намирам, ме обрича на въртене в затворен кръг – да отивам само на места, които вече познавам, за да знам, къде се намирам. Това едва ли ми позволява да се развивам на по-високи степени.

Спомних си филма " 50 първи срещи"

http://kino.dir.bg/material.php?id=2670

Линк за тези, които не си го спомнят. А за тези, които го помнят предлаагам един нов "прочит". В тази история едно момиче преживява катастрофа и нейната памет "замръзва" на този последен ден, който е и неният рожден ден. Близките й – баща  и брат, правят всичко възможно да поддържат тази илюзия и да я "задържат" в този ден като повтарят ежедневно едни и същи ситуации. И както казва Анщайн – "Глупаво е да правим е едно и също ида очакваме различни разултати", така и във филма резултатите са предвидими до... появяването на нов образ, който не знае за проблема на Люси и се отнася към нея като към "безпроблемна". Неговото настойчиво присъствие пробива съзнанието й и променя посоката на живот на Люси и я изкарва от това замръзнало състояние.

Точно това ни се случва и в живота – близките виждат в нас проблеми, с които ние свикваме и започваме да се държим като проблемни, докато ... не дойде някой и ни каже – "Чакай, спри, къде тук е проблема?! Аз не виждам проблем! Всичко е възможно! Ти можеш да излезеш от този затворен кръг, в който си се вкарал преди толкова години и действаш на "празни обороти". Марш навън!"

За това благодарете на всички разтърсващи ви "земетръсни" събития, които ви изкарват от това състояние. Събуждат ви и ви тласкат напред до състояние на "незнам къде се намирам", но съм сигурна че в мен има достатъчно светлина за да намеря пътя напред.

©Victoria Levi-Reuven

28.10.2011