Имам син, хубав, добър, умен, способен, здрав и силен, но... паразит. Как стана паразит? Аз го направих. Днес той навършва 20 години и аз виждам ясно резултата от труда си.

Годни наред се стараех да върша тежката работа, а него го жалех, така както мен никога не са ме жалели.

Години на ред давах, давах ,давах и не поисках нищо в замяна.

Години наред го оставях да учи, не го безпокоях за нищо и се стараех  той да не разбере, че имаме финансови проблеми.

Години наред лоша дума не казах, не се оплаках, не споделях, криех се и плачех тайно.

Години наред спестявах от всичко за да има пари, като порасне да учи.

Годни наред не знаех какво е почивка, работих, работих, работих.

Моят син свикна да получава и не знаеше да дава, не знаеше какво е това пари, от къде идват и как се печелят. Не видя трудност, проблем и не знае как да преодолява.

Накратко вкарах си автогол. Късно ли е сега?

Размисли: Ние, хората сме енергийна система с определено количество енергия, с вход и изход. Раждайки се, първото, което правим е да получим – вдишваме въздух. Някои майки забравят, че раждайки, те отделят детето от тялото си и срязват пъпната връв, чрез която са го хранели месеци наред.  В първите месеци детето продължава да се храни чрез млякото на майката, но и това свъшва около първата годинка. Детето прохожда, проговаря и с всеки изминат ден става все по-самостоятелно и се отделя от живота на майката. Знам, че не ви казвам нещо ново, но е очудващо как майките забравят тези елементари етапи. Старайки да го предпази от околната среда, изолирайки го от нея, майката постига две неща – казва на детето си, че околния свят е лош и опасен и не разрашева на детето си да развие защитни способности за оцеляване в тази среда. Която, между нас казано, не е чак толкова опасна и вредна за децата ни. Давайки непрекъснато, без да изисква от детето си нищо в замяна, тя поощрява атрофирането на  изхода на системата и децата не развиват отдаването и освобождаването си от натрупалата се енергия от всякакъв вид. Това естествено води до натрупване на килограми, мързел, бездействие и най-лошото ниско самочувствие. Детето решава, че няма какво да даде, че това, което има не е значително или полезно за другите.

Кога се чувстваме значими  и важни , т.е. с добро самочувствие?– когато сме полезни за себе си и за другите, когато сме оценени, че това, което имаме е търсено, желано, харесвано, полезно,ценно. Ако никой не търси и не желае това, което имаме, не ни моли да получи, ако непрекъснато ни казват – ти не можеш, ти не знаеш как, ти няма да се справиш, ти няма да успееш, ТИ НЕ..., ТИ НЯМАШ, тогава как ще искаме да дадем, след като сме уверени ,че няма какво да дадем, или поне ,че това, което имаме не е толкова ценно, че някой да го поиска.

Преди много години, на един семинар, след работа пред групата, ми казаха – "Виктория ти имаш много както да дадеш на другите". Ядосах се, какво значи имам да дам. Аз нямам за себе си, та камо ли и за другите. Нямам и това е! Така живеех в съзнанието на липсата.Днес вече мога да ви кажа, че дори и това, което пише е вече щедро раздаване на другите, на това, което имам – способности, таланти, качества, знания, опит и т.н.

Какво е паразит – същество, които само взима, иска,получава. В неговата енергийна система предимно е развит входа, а изхода – даването е атрофирано.

Не мислете, че на паразита му е лесно. Той е силно зависим от другите, не може да се справя самостоятелно, непрекъснато трябва да търси нови и нови източници на енергия, защото той расте  и старите източници се изчерпват.

Как може да "излекуваме" себе си от паразити? – като ги отделим спешно от себе си. Точно така, както правим с кърлежите, комарите и др. познати ви паразити. Това първо трябва да стане на енергийно ниво. Има познати техники и ние в Училище по щастие ги прилагаме успешно.

Как да лекуваме паразита? Първо като се осъзнаем, че сме паразитосъздавачи. Като се откажем да го съжаляваме, да работим срещу себе си и решително му кажем Стига! Стоп! До тук!

Като му покажем ясно и категорично границите си. Като затворим кранчето си. Като го поощрим, като му покажем, че му вярваме, че може, като го поощриме да се научи да се справя сам. Никога не е късно. Не мисля ,че трябва да ги гоним на улицата или да взимаме крайни мерки, но трябва да запазим себе си, да се защитим, да съхраним здравето си, енергийния си баланс, преди да е станало късно. Защото живот с ниски енергии, с непрекъснато нарушен баланс води до болести.

Изберете сами – себе си или ... паразита си.

Любовта не е слабост, а сила. Така че се обръщам към всички любящи майки, бащи, родители, баби, дядовци, роднини – когато имате слабост към някой, той го използва за своя и ваша вреда. Слабостта не дава сила. Любовта не е слабост... тя е сила, тя дава сила и на даващия и на получаващия. Научете се да обичате правилно  и за себе си и за другите.

3.11.11 г.

©Victoria Levi-Reuven

Всичко това, което сте написала, споделихте ли с вашия син? Ако да, какьв бешe отговорьт му? Или просто тьрсите духовно убежище в нета?

аз имам дъщери и те се по-малки. А това е, което една майка сподели с мен.