Кога отговаряме с "После"? – когато ни е страх от сега.

Кога ни е страх от "после"? – когато ни е страх от бъдещето.

Кога ни е страх от Бъдещето? – когато смятаме, че нещата "не вървят на добре", че "утре не може да бъде по-добре от днес", т.е. когато сме песимисти.

Кога сме се превърнали в такива? – когато страхът от неизвестното е навлязал и обзел цялата ни душа. Защото приключенците не ги  е страх от "после", те поемат рискове и тръгват на път. Защото животът е приключение и никога не знаем със сигурност какво ще стане ПОСЛЕ, колкото и да сме мъдри и предвидливи.

Махнете думата "после" от речниците си и ще престанете да отлагате. Ако престанете да се питате "а после?", ще започнете да живеете сега.

Често страх от "После" ни пречи да се наслаждаваме и да се радваме на хубавото сега. А понякога е и още по-лошо – не си позволяваме хубаво сега, защото не се знае какво ще бъде след това. Познато ли ви е това "Не искам да свиквам с хубавото, защото не се знае после какво ще стане"!?!?! Да, за после не се знае, но това не значи, че трябва да се откажем от наслажденията от това, настоящето да ни хареса, да ни е хубаво и забавно.

Чули сме достатъчно изрази които ни развалят настоящето удоволствие като "много хубаво – не е на хубаво", "играчка-плачка" , "бели пари за черни дни" и т.н., но е въпрос на нагласа да се съсредоточим към насотящето и да не дадем на после-то да ни го отравя.

От друга страна не смятам, че трябва да я караме ден за ден, миг за миг, да станем безотговорни бохеми и да не се замисляме за бъдещето. Това, което имам предвид е да не дадем на страха от неизвестното да ни спре и победи. Защото "после" е само едно отложено, пропиляно и пропуснато "сега".

Истината е, че можех да го публикувам и после но предпочетох да го направя сега, защото често просто "после" никога не идва. J

 

 

 

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за отварящата настоящото тема!
Здраве, сили и ползотворност да съпровождат дните Ви, през новата 2012г.!
Съгласен съм с Вас, че "после" ни убива малко по - малко.
Стреснаха ме преди 16г., че и тялото ми има нужда от внимание, но се бях втурнал.
Оттеглих се и предпочетох хармонията "да бъда", а не само "да имам".
Лопатата, мотиката и животните бяха моето "сега", даваше ми радост от събуждането и постепенно се появи спокойствието, което ме превърна в щастлив дядо на четири внука.
Преди си мислех, че натрупванията ще ми отворят вратите за "после"?
Не, заниманията ми в "сега" се превърнаха неусетно и в пътуванията, които отлагах.
Да, навярно звучи сухо, но винаги съм се опирал на математиката, доверих и се, ограничих отрицателният множител и се увеличиха възможностите.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.

за коментара, прочетох и някои написани от вас неща и много ми харесаха. Радвам се, че се запознахме.