Аз не съм вече чуждо притежание

Честито ми – върнах се на себе си. Може би още от родилния дом, веднага след раждането ми, са ме поставили в ръцете на майка ми и след това са ме поднесли и на баща ми и са им казали – това е вашата дъщеря. Нищо лошо..., но до определена възраст. След това просто са забравили да ме върнат на себе си, или по-право аз не съм се сетила да си върна правата на собственост върху самата себе си. Е, добре и сега не е късно. Просто чак днес разбрах, че се отнасям към себе си като към чужда собственост /много, много не пипай и внимавай какво правиш/,което значи повече като пасивен наблюдател, като гостенин. Така се чувствам чужда сама на себе си. А съм си своя, нали?

Често се отнасяме така към децата си, към съпруг/а, към приятели, към подчинени, колеги, родители, съседи и т.н. , с чувство за притежание, а те не са наши! Най-трудно ми бе да разбера и приема, че и децата ми не са мои, т.е. не са мое притежание, а са си съвсем техни, но го направих, успях.

Често казвам на дъщеря ми, че ми е подарък от Бога, но дали само мой – тя в същност си е истински собствен подарък. Нейният живот си е неин подарък и нейно притежание.

Какво произлиза от това да го осъзнаем? Поемаме грижата и отговорността си върху себе си, ставаме самостоятелни и... порасваме /или обратното/. Да чувстваме се голями, защото вече сме собственици на нещо, било това и своя живот, съдба. Ставаме собствено притежание. Звучи чудесно, но и е свързано с работа и ангажименти. Това значи, че ние трябва да се грижим за здравето и чистотата на тялото, съзнанието и духа си, за тяхното състояние и да сме готови да носим отговорност за последиците от своите решение и избори, от своите мисли, думи и дела. Точно така, както го правим днес с дома или работното си място, например.

Това са големите хора – носят отговорности. А ние такива ли сме или още сме нечие чуждо притежание? И ако се видите като такива, все още ли искате да останете такива? Не е ли това остатък от старото робско съзнание, което ни е обладавало толкова векове?

Да си свободен е отговорност! Готови ли сте за нея?

Но и ако поемете отговорност, това значи свобода. Пълна свобода.

6.01.12

Хората трябва да бъдат приучавани да се грижат за себе си и когато го усвоят стават истински свободни. При някои това отнема доста време, така че съвсем нормално е, че в една определена възраст започваме да се чувстваме по този начин. Честито!!! Вчера се прибирам вечета от работа и заварих съпруга си в банята да прави йонна детоксикация, синът ми в другата стая правеше лечебна гимнастика, а сутринта при ставане всички минават през двойното сърце за масаж и инфрачервено облъчване на стъпалата. Това означава, че всеки е поел грижата за здравето си в собствени ръце. Давам пример в една област, но за всички дейности трябва да подхождаме така.