2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Никой не обича такива като мен
Това изречение "похлупак" е определило цялостното поведение на една моя клиентка. Когато по време на разговорите стигнахме до него я попитах "Какви такива?" и тя заплака – "никаквици", отговори ми с огромна болка. "А от къде знаеш, че си такава – никаквица?", отново попитах аз и от там се изля една стара и болезнена история от детството, което бе изпълнено със сексуален, физически и словесен тормоз.
Пиша ви това за да ви дам пример за как някой, някъде, някога си е казал нещо за нас и ние сме го приели за истина и сме си го "лепнали на челото" като фирмен надпис.
А истина ли е това? Никаквица ли е една жена, която е преживяла това? Тя ли е мръсницата? Такива преживявания, постъпки и думи могат да ни жигосат, да ни бележат за цял живот и могат да ни обрекат на страдание и самота, на безлюбовие и уважение и то най-вече към себе си.
Да простиш на себе си, на другия, на живота, съдбата, на Бога е да изстриеш това безлюбовно състояние, което те е довело до стаданието, да полееш раната си, която е по-често душевна и по-редко физическа, с милосърдие, разбиране и приемане, с прегръдка, с любов...
Такава любов, която е като мехлем за тези рани и белези, която изчиства дамгосаното, която променя мирогледа, която отваря вратите и прозорците на душата, на сърцето, на живота...
Обичам ви мили жени и мъже, които сте преминали насилие през живота си в каквато и да е форма – физическо, сексуално, словестно...
Обичам ви, приемам ви, разбирам ви, прегръщам ви и смятам, че никой не е в състояние да пречупи духа ни, ако ние не му разрешим.
Дори и ако го е направил, някога в детството, когато сме били малки и слаби, то днес ние можем да възстановим здравия си дух, да излекуваме раните си с любов и светлина.
Ние, заслужаваме любов, точно така, както всеки друг човек по света. Ние, заслужаваме доброта, защото сме прекрасни божествени същества...
Престанете да се наказвате и лишавате от любов?
Дайте си любов, разбирателство, прегръдка...вие заслужавате това...
Сега! Тук! Простете си... цялото минало си простете наведнъж... Сега!
Обичам ви...
Виктория
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно