Остатъци на робско съзнание по българските земи

Послание за българите от Апостолите на свободата
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
НАПИСАНОТО ПО-ДОЛУ НЯМА ДА ВИ ХАРЕСА!

Всеизвестна е историята на България, както и факта че сте били 500 години роби на турците /като че ли сега не сте?/, но това едва ли е факт, с който трябва да се хвалите сред вашите сънародници или съседи по земи. Едва ли точно това, че 5 века сте търпяли нечие иго трябва да бъде оправдание за вашата действителност днес. Според мен, точно това, че сте с робско съзнание е позволило това да стане, а не обратното, както вие твърдите, че факта че сте били под робство е оформило съзнанието ви на роби. Не историята оправдава съзнанието, а напротив съзнанието създава историята. Това, че вашето съзнание е било пречупено, дразгите и братоубийствените войни са позволили това робство изобщо да стане действителност. Липсата на обединение на българите е била основната причина да навлезете и да останете под отоманска власт цели 500 години. Това ли точно е факта, с който искате да се хвалите пред света?

Има нещо характерно за българите като масово съзнание и това е, че гледат в чуждия двор повече от колкото в своя, че се занимават с другите хора повече, от колкото със самите себе си, а също така характерна черта е злъчния и злобен хумор, подигравките и завистта. Това са основните черти, които дърпат българина назад в развитието му.

Хубавото в цялата история е, че робското съзнание може да бъде променено и изчистено. Как? Като всяко друго съзнание то се поддава на трансформация, т.е. на трайно и необратимо изменение.

С какво бихте заменили остатъците на робство в разбиранията ви? Как бихте променили поговорки като "наведена главица сабя не сече"? Не случайно след като евреите са напуснали Египет , където са били роби, цели 40 години са обикаляли в пустинята за да могат да влязат в Обетованата земя пречистени от робство, т.е. за 40 години са се сменили поколенията и в обещаната от Бога земя не е влязал нито един човек, роден в робство.Всички са се родили под свободното небе на пустинята.

Смятате ли, че 40 години социализъм не е било своево рода робство? Да, разбира се след като е била нарушена свободата на избора, на словото, на печата. Липсата на свобода ви бе заменена от лозунги за свобода, със свободата да бъдете еднакво бедни, нямащи, мърморещи, отчаяни, с еднакво пречупена воля. В култ бе издигнато геройството. Да си герой, значеше да страдаш, да си беден, да се подложиш "с голи гърди пред куршумите на врага". Да си герой на труда, значеше да се лишиш от всички човешки мателиални облаги и да работиш от сутрин до мрак за "пукнат грош". Геройството, което така се тачеше значеше кръв, рани, страдание, бедност. Това ви се предлагаше и вие го гълтахте заедно с петъшните рубрики на съветските филми. И днес, 22 години след това, все още ли искате да бъдете герои?

За да си герой, а това ви бе важно, трябва да има войни, победи и победители и... жертви, разбира се. А има ли войни винаги, ама винаги жертви дават и двете страни. Победители, истински победите НЯМА!

Искате свобода, а готови ли сте за тази свобода. Защото ако дадеш свобода на затворника, той се загубва в нея и отново нарушава нечия граници за да го лишат, да го спасят  от нея. Човек, роден като затворник, с робско осъзнание, той не знае какво да прави със свободата си и я продава за сигурността на робството. Да си роб/затворник/управляван/овца не се иска широкото съзнание на творец, на водач, на лидер. Да си роб не се изисква смелост, бързина на мисълта и реакцията, дори не се изисква да знаеш да оцеляваш. За всичко оставяш някой друг, на някой по-голям "брат" да се погрижи.

Не се преструвайте на нещастни. Вие сте точно такива, каквито искате да бъдете. Вие сте доволни, че нямате пари и по ваше желание и свободна воля сте останали такива. Парите дават възможности, дават свобода, а вие все още носите робското в себе си и тя ви плаши и вие бягате от нея в нищетата, която е покривалото ви, зад което се криете вече десетки години. Не, е не гордост да си беден и нещастен и не мога да разбера защо толкова се пъчите и се гордеете с това. Знам, че ви ядосвам. Но само така ще можете да се събудите, само когато някой ви посочи "кирливите ризи" толкова от близо, че да ви засмръдат и да ви разкихат.

Стоп! Стоп! Не крещете! Не се ядосвайте! Не хвърляйте камъни! А помислете! Да, спрете се, замълчета и в тази тишина помислете. Помислите за това, което е около вас, но повече помислете за това, което е във вас, дали правите всичко това, което зависи от вас за да се измъкнете от това положение. Дали наистина искате промяна?

По-лесно е да се съберете на приказка в кръчмата, да прехвърляте зара от ръка на ръка и да плюете правителството. Но това правителство кой го избра? Кой яде безплатните кебабчета по съборите? Същото е, мъжаги като с жените ми – първо ги избирате за да имате още на другия ден от сватбата от кого да се оплаквате и оправдавате. Го-о-олеми мъжаги сте! Само, че се криете зад полите на жените си!

А вие, български жени? И вие до кога? До кога ще робувате на стари предразсъдаци и фалшиви моралности? До кога ще прекланяте глава и ще разрешавате да се отнасят с вас като с пешкири? Като с еднодневки? Излезте от робството жени? Бъдете свободни жени, без да го превръщате в робска свободия.

Знам, че написаното по-горе не ви харесва и много се очудвам, че сте стигнали до тук. Само малцина са стигнали до край на написаното. Явно са само тази, на които българската действителност наистина не им харесва. До тук има 935 думи, които са написана за да ви покажат правото ви на избор – да продължавате да мрънкате така, правейки се привидно на нещастни и искащи свобода или да се събудите, да вземете живота си в свои ръце с цялата му отговорност за това.

Да си жив е ангажимент! Да живееш – също! Да си българин – това трябва наистина да се превърне в гордост, точно такава, каквато са изпитвали вашите прадеди от не толкова далечното ви минало.

Да живееш в България е чест, гордост, късмет и само малцина са заслужили това право – да се родят в България и да останат горди българи с цялата отговорност , сериозност и ангажираност на това понятие.

29.1.2012

Михаил, пратеник на Бога и ваш водач