УНИЖЕНИЕТО е състояние, в което някой ви е накарал, а вие сте се съгласили да се засрамите от себе си. Да се засрамиш от това, което си - това значи да предадеш властта върху себе си в ръцете на някой друг. ДА ПРЕДАДЕШ СЕБЕ СИ. А вие желаете ли това?

Ако ли не - просто престанете да се съгласявате да се срамувате от себе си, от това, което сте били или сте в момента. Защото това не значи, че ще бъдете там и в бъдеще. Приемете фактите и ако не ви харесат, направете всичко, на каквото сте способни да го промените. Защото вие сте способни, но за целта трябва да върнете живота си в свои ръце. Тогава никой, ама абсолютно никой няма да може да ви унижи повече.

Да се чувстваш зле с това, което си не променя с нищо нещата, но ти отнема силите, изтощава те и за това ти е по-трудно да се мобилизираш да се промениш. Защото силите ти са вложени в това, да го криеш и да се срамуваш от него, а не в това да го промениш.

Например да си дебел – някои хора смятат, че това е нещо, от което трябва да се срамуваш. Но ти не можеш да го скриеш – то е с теб навсякъде. Тогава ти влагаш всички сили в това да бягаш от действителността, да се правиш че не го забелязваш, че не ти пука, да се преструваш, че не забелязваш това. До толкова си зает да издигаш стени, че не ти остава време и сили да го промениш и то не защото трябва да те срам от това, а защото ти не се чувстваш добре с това, защото не е добре за твоето здраве и т.н.

Какво правят в групите за поддръжка на алкохолици, когато ги карат да се изправят пред групата и да кажат "Аз съм... и съм алкохолик"? С това изчистват срама от този факт, приемат го, поглеждат го в очите и чак след това решават дали искат да го променят или не. Същото е и с всяка друга зависимост.

Унижението е състояние на духа, до което сме довеждани често чрез физически или словестни манипулации от страна на други хора, с които е засегнато нашето честолюбие. Но, когато вие се откажете от честолюбието си и се заемете с достойнстовото си /а има разлика между тях/ и осъзнаете неприкоствеността на достойнството си и това, че то е неопетнимо и непроменимо, чисто като диамант, тогава вие никога няма да изпадате в състояние на унижение, т.е. срам от себе си.

Да се съгласиш да бъдеш унижаван, да играеш танца – на унизен-унижаващ, това значи, че някой е разкрил слабото ти място и те е докоснал точно там – до болната тема, до това, от което ти най-много се боиш, което ти криеш и защищаваш зад стени от преструвки, двуличие, илюзии, лъжи. Защото те е срам от него. Защото бягаш от него.

А каква свобода ще настъпи, ако признаеш този факт и престанеш да се срамуваш от това? Ако погледнеш истината в очите и съвсем спокойно решиш какво искаш да правиш с нея. Тогава ше бъдеш недосегаем, непобедим, не постижим и никой, никога няма да може да те унижи!!! Тогава ще възвърнеш властта на живота си в свои ръце и ще бъдеш независим от околната среда и от думите и делата на хората, свързани с теб.

Това е истинската свобода – да бъдеш, това, което ти пожелаеш. Да възвърнеш избора си, ти да решаваш кой си ти и как да се чувстваш по отншение на това.