Още веднъж езикът ни е изиграл шега с тези две думи – търпимост и търпение – толкова близки при изговаряне и толкова далечни по значение.

Търпимостта – това е пасивна реакция на страданието. "Търпи бабо за хубост" – спомняте си нали. Търпимостта предполага страдание и предполага пълното му приемане с нулева реакция. То ни учи на пасивност и приемате на страданието като неразделна част от живота.

Търпението е способността да можеш да проследиш процеса с радост и удоволствие.

Търпимостта убива търпението! Когато ние търпим, мълчим, не реагираме на страданието вместо да го отстраним, ние не успяваме да се радваме на процеса, на пътя. Ние се лишаваме от тях.

Търпимост е да крачиш с камъче в обувката вместо да се освободиш с него.

Търпимостта е резултат от ограничено съзнание – това е немъзможност да видиш начин да се освободиш от страданието и за това си го приемеш и мъкнеш с него. Това е невъзможността да видиш, че можеш да не го приемеш дори в своето пространство. Това е робски начин на мислене и поведение. Примиреност. Пасивност. Мързел.

Търпението е да засадиш семенце, да го поливаш с любов, за чакаш с радост то да поникне и  порасне, като му дадеш цялото време, което му е необходимо за това. Да наблюдаваш процеса с удоволствие и накрая да успееш да се насладиш на плодовете от труда си.

Търпението предполага активност, работа, радост, удоволствие.

Трансформирайте търпимостта в търпение. Времето и енергията, които влагате в страданието прехвърлете в съвсем друг отдел на съзнанието си – радостта, активността, резултатност, промяна, път, процес, удоволствие, наслада...

Не бъдете толератни, търпеливи,солидарни  към страданието си...

Наведете се, извадете "камъчето от обувката си", т.е. своя дразнител и продължете търпеливо пътя си нататък...