Колко е облекчаващо, когато престанем да я играем. Изведнъж светът става друг –по-весел, по-приятен, по-красив. Даже и хората се променят стават много по-приятелски настроени, по-привлекателни  и като че ли ни се усмихват. Свободата цързори в близост и радва слуха ни. Очите ни попиват богатството на цветовете...Душата ни пее, сърцето тупти, любовта грее в сънчевите лъчи...

От къде знам ли? Преживях го. Опитайте и вие...

Да бъдеш Жертва е обсебващо и егоистично. Не всички можем да си позволим това. Повечето от нас са дошли за да работят за благото на човечеството и нямат време за губене в самосъжаление.

Няма нещо, които да взима повече жертви от Жертвата ...

Да гледаш през очите на Жертвата е толкова тъжно и тягостно и за теб и за другите...

Когато се изчистим от съзнанието на жертвата,  тогава няма изоставяне и страха от него. Остава раздялата и болката от нея, но без да присъства унижението на изоставянето.

Когато Жертвата страда, а това се случва често, тя предпочита да бъде сама, а след това започва да страда от това, че е изоставена сама.

За да бъде Жертва и да се чувства самотна, изоставена, жалка, не обичана и не желана, тя често сама изгонва хората около себе си – така по-лесно ще може да се отдаде на самосъжалението си.

Обърнете внимание, колко пъти отказвате протегната за помощ ръка, колко пъти нопускате приятелството само и само да докажете, че сте самотни и на никой не му пука от вас.

Да, прави сте – изисква се смелост да напуснеш тази драма. Изисква се смелост да кажеш – СВОБОДЕН/ДНА СЪМ! Но за това пък е толкова прекрасно, лесно, красиво след това.

Няма по-прекрасен миг от живота ми от този в който успях да осъзная, че съм свободна.... от жертвата си...

Здравей Красота, Свобода, въздух, планина, простори... Светлина и Любов. Та това е всичко, което имаме около нас.... другото е илюзия, създадена и изманипулирано вкарана в съзнанието ни...

Изборът е ваш, във вашите ръце.... в момента, в който го осъзнаете, тогава нищо не може да ви спре....

 

 

....значи напълно го заслужаваш" -много е прав Уилям Текери. Когато жертвата осъзнае това, тя е готова да преосмисли собственото си отношение към света, да осъзнае егоизма си и да се отвори към другите.