Душата си моя с пепел посолих.

И гледа пеперудата и преграда не вижда.

И се моли душата, че самотата предвижда.

Да хвръкне пеперудата не успява.

Душата ми моя все наранява.

Пръха с криле, но се чувства на тясно.

Душата ми се оглежда страхливо наляво - дясно.

Пеперудата да излети не успява.

Душата моя себе си обвинява.

Как може? Какво става? Да литна какво все ми пречи?

Душата си спомня всичките себеобвинителни речи.

А ако пеперудата своя на свобода пусна

Какво ли ще стане с моята душа грусна?

А ако да полети не успее?

А ако душата ми е забравила как да запее?

Беше време в далечното минало забравено

Когато душата и перерудата в темпо забавено

Летяха наоколо и се смееха и забавляваха

И една на друга любов си даряваха.

16.06.2012