Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2012 20:30 - Приказка за костенурката
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 1959 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.07.2012 20:31


 Приказка за костенурката

Познавате я, вижда ли сте я, докосва ли сте я... костенурка, като костенурка – едно малко чудо на природата...

Господ ме обича, казвала ли съм ви вече това? И за това в нашия двор се появи костенурка – безобидно същество, миличко, тихичко, живее си на принципа на "никому-нищо"! Започнах да го храня с марулеви листа и да си мисля за него.  Първото бе, че намерих огромна прилика между нас. И като характер, и като поведение, и като пасивност, и като стремеж към сигурност. Така и стигнах до горните изводи, че живея тихо, просто, но и пасивно... Харесах я, поисках да я погаля, да проява любовта си, но не можах да стигна до нея, до вътрешността ѝ. И при мен ли е така?

Като я гледам си спомням, че и аз самата до скоро бях точно такава костенурка. Най-важното ми беше да имам покрив над главата си, да си имам дом, да се чувствам "у дома" на всякъде по света, да се обзаведа добре, да се чувствам сигурна и да скривам добре "меките си и слаби части", да съм защитена срещу обгръщащите ме опасности, да напредвам бавно и сигурно, крачка по крачка, да бъда разумна, добре запасена, да не рискувам, да не падна, да не... Какво да ви кажа? – истинска костенурка. Като имаше опасност си скривах главата във вътрешната ми тъмнина и чаках да отмине. На никой нищо лошо не правех, дори и хищник не бях... И какво от това? Всъщност, така ли се променя света?

Разбрах, също така, че за да се активизирам трябва да се откажа от бронята си, от носената ми цял живот черупчеста къщичка, която ме е пазила от всички "страшилища". Т.е. трябва да се разделя от сигурността. А в същност съществува ли тя или е човешка илюзия?

Ако искам да осъществя своята мисия, която е да опозная любовта и да я освободя, май ще трябва да се освободя от запазващата ме черупка... страшничко си е това, нали? Особено ако си се родил с една такава на гърба... тя те пази, но и пречи на околните да стигнат до теб.

Няма нещо по несигурно от Любовта, ако чакаш другите да те обичат и няма нещо по-сигурно от нея, ако я намериш в себе си и я разпилееш по света, ако ти обикнеш другите и себе си, разбира се...

Изобщо вървят ли двете заедно – сигурността и любовта? Май не си пасват? Ще трябва да избера... до сега бях на страната на сигурността, а сега май е време за любовта... беззащитната, силната, мощната, красивата, вечната,неуморимата, неумираща любов...

Да обичаш е риск, нали? Готова ли съм да го поема? Да, ако това е животът всъщност. Защото животът е Любовта, всичко останало е костенурческо живуркане.

И защо на нея, Любовта ще ѝ потрябва черупеста къщичка за защита, кажете ми? Та тя иска свобода, крила, небеса...

Ох, как ми се иска да избера любовта....

25.07.2012 




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545648
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697