Днес, ден след 54-тия ми РД отново сядам пред листа за да порасъждавам и да запиша размислите си, за да мога след това да ги споделя с вас. Обичам да споделям. Това ме прави по-пълна и цялостна. Интересно, че създателя на ФБ е намерил няколко вълшебни думички, които са осигурили популярността и успеха на творението му. Между от тях са "приятел" и "споделям". Илюзията е пълна. Самотата отстъпва назад.

Част от вас знаят, че аз обичам да си контактувам и с "невидимите" същества. Умни са, забавни са, а и те доста успешно запълват дупката, създадена от липсата на достатъчно човешки контакти. Не се оплаквам. Това е действителността. Не всички ме разбират, напротив, в повечето случаи си оставам неразбрана.

Та да се върна на равновесието, уварновесеността и баланса.

Днес се попитах, кое е това, което ще ме връща в действителността и няма да ми позволява да бягам от нея, да се откъсна от нея и да загубя връзката си с нея. Т.е. кое ще ме пази да бъда и остана "нормална" в смисъл да не загубя връзката си със здравия си разум.

Това е един от кошмарите ми, да не полудея, да не изляза от равновесие и да не се объркам в разликата между действителност и фантазии. Защото имам такива, а те често са по-релни от реалността.

Човек, който се занимава с контак с невидимите сили – ангели, висшите сили на светлината и любовта, божествени пратеници и т.н. започва да живее в това пространство и често може да се загуби там, да прекрачи границата и да не може да я премине обратно. Особено, когато работиш сам и без наставник....

А границата е тънка, много от вас знаят това...

Ще бъде жалко, точно сега, когато намерих себе си, да се загубя отново в неизвестността...

Днес попитах "Кое е ще е това, което ще ме предпазва да не премина границата и ще ме връща и измъква назад, когато почувствам опасност? Как се казва това спасително въже?" и ми отговориха  точно, ясно и кратко "Уравновеността!"

Да си уравновесен/балансиран, това е да не си позволяваш крайности, да не скачаш надолу-нагоре, да не стигаш до края на пътеката,да не отклоняваш, а да оставаш на пътя...

Балансираността е чудесно качество. Често ме е спасявала. И това не значи да бъдеш "средна ръка човек", не значи да бъдеш "със средни постижения и доходи" и да не можеш да напреднеш и да се развиеш... това значи по пътя на развитието си да не заплащаш прекалено скъпа цена.

Баласираността е качество, което ми позволява да търся пътя "и на това, и на онова", а не се ограничавам с "или-или", да забравя "или всичко, или нищо", да търся пътеката на "и вълкът сит и агнето цяло".

Банлансираността е богатството на опита, на изминалия път, на оптимизма, че може и така, че винаги има изход, че може да се наредят така нещата, че всички да спечелят и да няма загуби...

Да си уравновесен, значи да си разумен, да поемеш премерен риск, да се радваш на успехите си, да позволяваш и други да участват в тях и най-вече да си човек, работещ с екип...

Да си уравновесен, предполага и известна доза скромност – това е да си част от цялото, част от екипа, от човечеството, от света без да има нужда да си най-, най-...

Харесва ми да съм уравновесена, балансирана. Това ми дава и стабилността, която ще ме поддържа по пътя ми през житейския океан, без да правя драми, без да потъвам в "морето на емоциите", без да взимам "колосални решения", афектирана от моментно настроение...

Харесва ми да бъде и в добро и уравнавесено финансово състояние, водещо до финансова стабилност... нямам нужда от падане и ставане, харесва ми плавното и непрекъснато изкачване по височината напред...

Харесват ми и уравновесените отношения с хората, приятните срещи с приятелите... тихите вечери покрай залеза над морето...

Уравновесеността на възрастта, дали е краят на бурната "критична" възраст с топли вълни, депресии и емоционални банжди скокове...?

Дано... Дали навлизам в старостта? Не зная какво е това? Но знам, че се уморих да бъда неуравновесена, разбалансирана... полага ми се почивката на уравновесеността... дано да я постигна сега...

29.7.12 г.