Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2012 12:07 - Игра на важност?!
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Какво ми е важно? Кой ми е важен? Или какво точно значи ВАЖНО?

ТОВА Е НЕЩО ИЛИ НЯКОЙ, В КОЙТО АЗ СЪМ ГОТОВ ДА ВЛОЖА ПОВЕЧЕ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ  ЕНЕРГИЯ ОТ КОЛКОТО В НЕЩО ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ.

Да придадеш важност на нещо, това е да го сложиш на по-преден план, да отправиш фокуса си към него и да наливаш от потока на своята енергия. Да влагаш в него от себе си. При този процес, колкото нещо/някой ни е по-важен той е по-напред в редицата от преоритетите ни и ние влагаме в него още повече от енергията ни. Но... за да останем балансирани, на нас ни трябва попълване на енергийния ни запас. Което значи да наваксваме вложеното във важния ни обект. Тогава ние или очакваме да получим внимание/енергия и от него или правим попълнения от странични по-маловажни източници, които често и не ни задоволяват, защото ние сме се фокусирали вече във важния ни обект.

Как може да се излекуваме от "придаване на важност" на себе си или на другите? Като под това разбираме ПРЕКАЛЕНА, т.е. важност, която ни носи страдания, липси, болка, от намаления или загубения баланс на енергията.

Например- влюбваме се! Обектът на нашата любов придобива огрома ВАЖНОСТ  в живота ни. Ние очакваме любов/внимание/енергия от него в същия размер, в който ние отдаваме за да достигнем до нормалното си балансирано състояние. И ако я получим – чудесно. Край на сериала/драмата! Но ако не?! Тогава ние сме в дифицит и навлизаме не само в драма, а в цяла трагедия. Страдаме, крещим, избухваме, гневим се, докато .... ни се размине, т.е. в някакъв момент сме разбрали, че енергийният ни баланс се е възстановил и ние ще можем да продължим да живеем и без вниманието от този обект.

И от страсния вик "Не мога да живея без него/нея" преминаваме към "Няма страшно - Ще оживея!" Кодът за оцеляване се успокоява. Нещата си идват на място.

Друг пример – присъствието на хора в живота ни, които са от особена важност поради ролята, която изпълняват – родители, роднини, братя/сестри, приятели.

Техните думи/дейтвия имат голямо въздействие върху нас поради тяхната важност в живота ни. Когато сме бебета нашият живот зависи напълно от тях. Те са жизнено важни за нас. Но... нашето съзнание забравя, че с течение на времето ние порасваме и това съвсем вече не е така. В момента, в който го прозрем, нашата зависимост отпада и ние отново стигаме до мисълта "Няма страшно! Ще оживея и този път!"

Пример – важно ми е да имам образоване/кола/съпруг/пари и т.н.

НА ВСЯКО НЕЩО, КОИТО НИЕ ОПРЕДЕЛЯМЕ КАТО ВАЖНО, НИЕ МУ ДАВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЛАСТВА НАД НАС И НИЕ СТАВАМЕ ЗАВИСИМИ ОТ НЕГО.

ЗАЩОТО ТОЙ СЕ ПРЕВРЪЩА В ОБЕКТ НА НАШЕТО ВНИМАНИЕ, НИЕ ГО ПОЛИВАМЕ С ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА ЕНЕРГИЯ И ЗАПОЧВАМЕ ДА БЪДЕМ ЗАВИСИМИ ОТ НЕГОВОТО ВНИМАНИЕ И ЕНЕРГИЯ, НАСОЧЕВИ СЪМ НАС.

В момента, в който ние отнем            ем, даденната титла "ВАЖЕН!" той моментално отстъпва по стълбицата на преоритетите, ние преставаме да го захранваме с енергия, той отпада като зависимост и ние се освобождаваме от него, от неговото влияние над нас!

Пример – взимаме една дата от календара на 365 други такива и я обявяваме за ВАЖЕН ДЕН! ПРАЗНИК! РОЖДЕН ДЕН! ГОДИШНИНА ОТ СВАТБАТА И Т.Н. този ден става различен от другите и ние започваме да очакваме от себе си и от другите различно поведение, с което да отразим този ден. И тогава отново се появяват драми и трагедии.

Ако ние си останем същите, ежедневните и продължим да живеем обикновено  иделнично в своите очаквания, то тогава и драмите свръзани с важността на този ден ще намалеят значително.

Как може да се спасим от "важности", от пристрастяването си към тях? Което автоматично намалява и драмата в живота ни?

Като внесем пропорции, дозировка, планиране, граници, уравновесеност. Които може би звучат по-скучно, но със сигурност са и монго по-здравословни.

Една жена от Велинград преди години ми бе казала, че нейната 90- годишна майка имала две формули за лекуване от стрес и напрежение, едната се наричала "Е, и това се мине!", а другата била "Имало да става!"

И тогава няма драма... просто продължаваме в ежедневието...

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545300
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697