Посети ме Феята на Милостта,  попита ме "Сега, когато ти е трудно, подаде ли си ти ръка?"  За какво говориш, не разбрах.  Когато ми е трудно, значи не успявам - полага се пердах! А тя отново ми прошепна: "Как ми идва да те шлепна?!  Но нали съм Милостта, тогава ще се промъкна в сърцето и ще ти подам от там ръка!" Нещо в мене побеля и просветля. Нещо в мен промърда, някак си едва-едва... Нещо в мене зашушука... Страх ме беше, но не  отритнах го с "Махай се от тука!"   Май и нещо се омекоти... Нещо се и лекичко освободи... И си тръгна, тя Вината... Да, да - посочих и вратата!   Вярвайте във феи, те са там, това от мъничък го знам. но се появяват само,  ако имаш нужда от нечие съвсем, ама съвсем подкрепящо те рамо... В.Л.Реувен