Родители на пораснали деца.

Колкото и да се учим, все има нещо ново, което трябва да го донаучим. Така е най-вече с родителството. Никога не е скучно. Учим, стараем се да напреднем, да догоним поколението след нас и ... все оставаме на няколко крачки след него. Смешно старомодни ли сме в техните очи? Може би. Но не това ме притеснява, аз никога не  съм била запален фен на модата, в която и да е област. Има много неща, които си спомням с носталгия от миналото и не искам да ги загубвам тичайки напред.

Но от тази година вече нямам малки и малолетни деца...

И малката ми дъщеря, най-малката и в разширеното ни семейство навърши 18 години...

Това ме превръща в майка на големи деца... А какво значи това?

1.     Това значи отново прераждане на преоритетите.

Когато те се родиха – двете ми дъщери се появиха почти една след друга с година и половина разлика или както се смееха приятелите ми "Виктория си ходи все бременна" – преоритетите се смениха автоматично и аз отминах много назад от тях. Животът се завъртя около тях, грижи, организиране, образование, приятели, развитие, а бе все такива дребни и големи грижи и грижички...

Сега вместо да се тръшкам от това, че дъщеря ми ми каза – "майко, ти разбира се, че си по важност след приятелите ми..." трябва да се замисля, АКО АЗ СЪМ ПРЕМИНАЛА В НЕЧИЙ ЖИВОТ ПО НАЗАД В СТЪЛБИЦАТА НА ПРЕОРИТЕТИЕ, ТО ТРЯБВА ЛИ ТОЙ ДА ОСТАНЕ НА ПЪРВО МЯСТО В МОЯТА ПОДРЕДБА? И реших, че не! Дори и когато става въпрос за детето ми! Тогава първото място се освободи и остана празно, но не за дълго... сетих че, че и аз съм там. Постепенно, като замръзнало месо от камерата на хладилника се окопитвам и си спомням, какво в същност обичах да правя преди те да се родят, преди да потъна в безкрайната въртележка на майчинството.... преди за "замразя" своите мечти, забавления, хобита, желания...

2.     Да се откъсна енергийно от необходимостта за непрекъснат контакт, връзка, зареждане, т.е. да  освободя тях и себе си енергийно.

Какво значи това? Ние родителите, особено майките си оставаме свързани с децата си и след като прерязваме пъпната връв при раждането им. В нас остава задействана и една друга "връв" – енергийната. Това е като тръбичка, която е свързана с енергийните  центрове в телата ни. Често тази връзка остава задействана и е причината за забавянето на развитието на самостоятелността на децата ни, сигурно ще се очудите, но и нашата. Не може един вързан човек да бъде свободен, самостоятелен, да крачи смело и дръзко към мечтите си.

Освобождавайки децата си, ние освободаваме и себе си от тази заробваща привързаност и ни спасява от това да живеем от посещение до посещение или поне до телефонен звън, в очакване ,че някой ще се сети за нас.

ЧОВЕКЪТ КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИ ЗА НАС ПЪРВО СМЕ НИЕ САМИТЕ!

3.     След като съм се освободила от прикрепените ми системи, да се почувствам цялостна, а не "половин човек, който не става за нищо", т.е. да си възвърна доброто самочувствие, което зависи само от мен, а не и от признанието на хората около мен. Тази процес вече го преминах при развода. Оказа се, че струвам, въпреки, че съм разведена и без мъжа до себе си и това с нищо не намалява моята стойност и цена.

4.      "Да се взема в ръце", "да се събера", да се насоча, фокусирам към своя живот, своето бъдеще и да се превърна наистина в НОМЕР ЕДНО!, което в никакъв случай не значи и сама.

5.     ТОВА В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ОБИЧАМ ДЕЦАТА СИ ПО-МАЛКО, ЗАЩОТО СВОБОДАТА Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ЛЮБОВТА НАЛИ? ЗА ТОВА ДАЙТЕ ТАЗИ СВОБОДА НА ДЕЦАТА СИ ДА НАПРАВЯТ СВОИТЕ ИЗБОРИ, А ВИЕ.... ВИЕ НАПРАВЕТЕ СВОИТЕ!

Бъдете родители на пораснали деца... оставете бебешките модели в миналото...та са ни тесни, точно както и дрешките, нали! J