И понеже знам, че не съм сама в тази добре разработена и позната ви  област, ще споделя с вас, на глас последвалите разсъждения.

Обичам да се ядосвам, защото...

-         Това е модерно и разпространено

-         Намирам лесно съмишленици

-         Показва, че ми пука и че проявявам интерес

-         Намирам общ език с много хора

-         Показвам, че съм прогресивна и че обичам промяната

-         Демонстрирам характер

-         Устоявам себе си

-         Надявам се, че  ще ме харесат повече

-         Повдигам енергиите си/тонуса си

-         Привличам внимание

-         Надявам се, че ще променя нещо извън себе си

-         Това е чудесен двигател за действие/бездействие

-         СЪМ СИ СЪЗДАЛА НАВИКА ДА СЕ ЯДОСВАМ!

И СЕГА, СЛЕД КАТО РАЗБРАХ, ЧЕ МИ Е САМО НАВИК, ТО АЗ МОГА И ДА ГО ПРОМЕНЯ.

От къде да започна?

-         Да проверя дали не съм автоматично ПРОТИВ /пак по навик/

-         Да намеря общото ЗА, а не общото Против. Наистина "общия враг обединява", но и общата кауза/интереси/път/посока – също.

-         Да сменя общуването с другите по формата на борбата/войната/конфликта/спора  с други по-миролюбиви и здравословни форми.

-         Всеки път, когато се усетя, че отново проявявам навика си да се ядосвам, да се попитам – "има ли и други възможности за реакция?"

-         Да намеря по-здравословен и приятен заместител

-         Да привличам внимание с позитивни преживявания

-         Да повтигам тонуса си със смях и танци, например J

-         И най-вече да се наблюдавам от страни, докато не отстраня до край този навик, защото това е само навик, нали?

Най-лесно беше да си кажа – махни се от дразнителите си, премахни рецидивите от живота си, но... ако ние продължаваме с този навик да се ядосваме, то тогава просто ще си намерим други. Защото причинителите на ядове няма да изчезнат, те просто ще се променят.