Има ли лошо без добро или само добро без никакво зло?

На някакъв етап от развитието си, ние хората сме решили, че ако сме само добри и си живеем хей така простичко, прекрасно и безгрижно в Райската гранина, то ние няма да оцелеем и тогава изглежда ни е доскучало и сме си измислили... злото под формата на змията, Дявола, Сатаната, Ада и всички негови пратеници. За по-сигурно сме си го записали в книга за да не го забравим и този акт да се затвърди по-силно в нас поколения наред.

Посадили сме в съзнанието първата семка на злото и то намерило там благоприятна почва за развитие под формата на страха. Страхът наторявал злото, фантазията го поливала  и то растяло и се размножавало, разпръсквайки семената си по целия свят.

Преди това, преди нещата да се разделят на лошо и добро, на правилно и неправилно, на праведно и грешно, на светло и тъмно, на бяло и черно, т.е. преди да се появи дуалността, животът си течал по своето русло, природата си "знаела своето" и се развивала еволюционно без някой да осъжда някой друг за постъпките му и да реши, че може да го накаже след това за тях. Нямало добро и зло... имало само градина... или най-малкото джунгла.

Уплашил се човекът, че без зло няма да оцелее и решил, че ако е само добър, то това значи, че е будала, наивник, дори глупак и всички ще го тормозят, използват, експлоатират, нападат. Да си добър се е превърнало в безазщитност и дори в опасност. Добрите хора започнали да се крият и да се преструват на нетакива. Играели роли на  лоши и по-лоши и с това виждали, че всявайки страх в околните и те започнали да им се подчиняват, да остъпват, да се свиват и да им правят път. Установили, че да си лош, т.е. да всяваш страх в околните е много по-лесно и изгодно и решили да развият тези си способности. Хората започнали да се въоражават,  да си слагат маски, да придобиват все повече умения в областта на лошото и злините.

Докато... докато някой от нас не повярва, че да си добър, ама докрай добър и само добър не е по-сигурно, по-силно и по-защитено. Докато този някой не покаже на още хора около себе си, че ако не променим тази "мода", то нашия свят отива съм унищожение и то в резултат от нашите човешки действия.

Дали е возможно да бъдеш САМО ДОБЪР? Дали това дава защита и сила?

Ако разделим условно светът на добър и лош и ако решим, че светлината е добра, а мракът лош, то кой от двата е по-силен и кой от двамата ще ни донесе повече защити и сила?

Дали да си добър е сила? Но това значи, да не се подадеш на страха, да не му подадеш ръка и да не му съдействаш. Да си добър, това значи да си смел, да си светъл и да останеш на светло независимо от опасностите, изкушенията.

И кажете ми, кой е по-силен – този който се усмелява да бъде себе си и да остане себе си, въпреки подигравките, униженията, иронията, отблъскването на другите или тези, които се пречупват или бягат и се крият зад различните зависимости – алкохол, наркотици, цигари, секс, пошлост, евтини занимавки...

Да си добър е сила! Но да останеш добър, е още по-голяма сила, която може да победи всяко зло в нас самите или около нас. Злото може да намери достъп до нас, само ако му разрешим да се докосне до онова първично семенце, което някога са засадили в нас – семенцето на вярата, че ако си лош, това значи, че ще успееш по-бързо, по-лесно, повече от другите.

В момента, в който престанем да вярваме на това, това семе няма да се развите и ще закърнее неполивано в нас.

Поливайте добротата и светлината в себе си, каквата и да е тя. Развивайте я, тренирайте я ежедневно. Мислете добри мисли, говорете добри думи, правете добри дела...

Само така нашият добър свят ще просъществува и в бъдеще...

Защото добротата е светлина и любов заедно!