С това изречение посрещаха много от постиженията, резултатите и успехите ми – оценките от училище, дипломата ми,възрастта ми, социалното, материалното, семейното ми положение и всякакви промени, настъпващи в тях. Докато един ден, веднага след развода не ми казаха  и това: "С тези две деца и без съпруг си за никъде" и аз не се събудих... Какво значи това "за никъде..."?  На никъде - това не е ли краят на света? Безпосочност, без продължение, без утре, без бъдеще...? Това е безвъздушното пространство, което се намира между едно някъде  и друго някъде... Това не  е ли  като да паднеш между столовете и да се пропуснеш? Или поне да пропуснеш спирката, на която трябва да слезеш и да не знаеш къде и на къде?

"На никъде" е според мен най-страшното и обезоръжаващо състояние. Няма изход! Няма път! Няма продължение! Няма посока... Има само никъде...  Това е като да си на забравената от Бога земя. Апокалипсис! Няма утре!  Това е бездната!

"На никъде" е липса на съществуване. Това е само нищото!

Дълго време сънувах сън. В най-различни варианти, но един и същи сън. Моят постоянен кошмар. Аз съм на някакво място, което не знам кое е, не знам как съм дошла до там и не знам на къде да отида. Около мен има хора, но всички знаят на къде отиват и си продължават по пътя, а аз оставам там, изоставена  и загубена в паниката на живота си. Събуждах се всеки път уморена и изплашена. До... снощи! Снощи сънувах сън-поправка! Загубих се, загубих и парите си и не знаех накъде и как! Тогава видях на пейката до автобусната спирка един човек, който броеше пари. Казах му, че са мои и той ми ги върна. Почувствах се по-добре. След това дойде баба с внуче и ми показа спирката на автобуса, с който да продължа за извън селото /аз вече знаех за накъде/ и ме покани да преспя у тях. Имах й доверие. Знаех, че има къде...

Сънувах сън, който поправи моето наникъде...