Влязох в работилницата на нещата и смело се засмях на глас,

Как ли до сега съм си представяла, че вълшебника, това не съм ли аз?

Как ли съм допускала и мислела, че е отговорен някой друг?

Как ли вечер съм се чудела, кой ли някога ще бъде мой съпруг?

Мислела съм  най-наивно, че някой, някъде на изток или юг

Ще ме почувства, ще ме помирише, ще ме намери от далече и ще дойде тук.

Ще разбере, че това съм аз,

Без  да кажа дори и думичка на глас.

Днес в работилничката на нещата, в които се изграждат и осъществевяват  човешките мечти

Има място и за мен, да те изградя, да те извая

За да може после да те погледна и  позная

И да кажа тихичко "Нали това си ти?"

В работилничката на нещата днес  енергията кипи

Работя ден и нощ, изглежда, че не ми се спи.

Искам като те посрещна да съм хубава за теб.

Искам като ме погледнеш да бъде с поглед на хвалеб.

В работилничката на нещата, рядко има толкоз суета

Но изглежда, че съм проумяла, че съм нищо друго от жена...

В работилничката на нещата с усмивката те градя

За да бъдеш точно този, който искам да пленя :)

27.09.2012