Тази година...

Написаното по-долу е резултат от лични наблюдения, преживявания и от информацията, която получавам от своя канал.

Какво става в същност напоследък около нас? Защо се заговори за край през 2012? Има ли наистина промени? Касаят ли ни нас?

Какво има общо календарът на Маите с нас?

Маите са предричали, планирали, знаели предварително /грубо казано/ на къде вървят нещата и са го проявили чрез своите календари, но... донякъде. А после? А сега? А след това? Точно за този период "за след това" се подготвяме сега. В човека има страх от неизвестното и ние сега се учим да го преодоляваме, да осъзнаваме, че в същност от днес натътък всичко ще е неизвестно и всичко ще зависи от възможността ни да взимаме решения бързо, точно и ефективно, от възможността ни да се аклиматизираме бързо и динамично, да се преустройваме, прегрупираме на място, да сме гъвкави и променливи. И ако до преди 20-30-50 години се ценеше постоянството, вярността до гроб, сега със засилване на динамиката се цени повече способността ни да се приспособяваме, без това да е предателство към нас или към другите, да се променяме в движение... Защото животът е движение, все пак, нали?

Ако до преди години, а и сега все още се говори за това, което ни е било "писано", "предопределено","предначертано" и ние сме се чувствали като затворени и обречени от предварителните планове на някой спрямо нас, то сега голямата промяна ще бъде, че такива планове вече няма. Свърши се... Написаното беше до тук... до края на 2012... Излизаме на свобода. Край на робското съзнание.

Добре, а сега на къде? След като няма Бог на небето, който да ни наблюдава, съди, направлява, който да се сърди и да ни наказва за грешките и греховете ни, а ние от страх от това наказание да се съобразяваме с него и да живеем така както се иска то нас, тогава какво?

И... тогава се появиха изрази като "любовта е движеща сила, а не страха...", "самостоятелност, независимост", появи се Закона за свободния избор..., т.е. с други думи (ще го кажа простичко) Нашия Баща Господ реши, че ние вече сме пораснали и ни пусна на свобода, да се развиваме самички, кой както намери за добре. Но като добър и мъдър Баща, той не ни остави съвсем сами, а пусна в директен контакт с всички нас, своите "дълги, направляващи ни пръсти", които ние наричаме ангели.

Какво става в същност? Ние сме пораснали, или поне би трябвало да е станало това, като всеки го прави съобразно  своя ритъм и е стигнал до определена степен и заедно с това доверието към нас също е пораснало. Господ ни се доверява, че можем да се справим сами. Ако до преди няколко деситилетия достъпа до Бог /направляващата ни сила/ бе възможен и достъпен за малко на брой, избрани хора, които бяха отделени от масите под името "духовенство", а механизма си на връзка с него, те  нарекоха Религия, то днес ние говорим за това, че "Бог е в самите нас", а това значи, че всеки един от нас има пряк и непосредствен достъп до него. Какво? Ние нямаме нужда от посредници за да си говорим с него? Това научихме след книгата "Разговори с Бога", която ни шокира, но и определено ни хареса. От филма "Тайната" научихме, че трябва да направим промени в мисленето си за да променим това, което не ни харесва в нас и около нас. Дадоха ни основните нови правила и инструменти за да се развиваме самостоятелно и независимо. И част от нас запретнаха ръкави и започнаха. Всеки в своята област, според своето разбиране. Нарекохме развитието си, посоката си на действие "Духовност" и поехме с "пълен напред", но и малко слепешката, защото указания вече нямаше...

И ето, че аз идвам до момента, който ме накара да напиша това. През цялото време го знаех,но напоследък съвсем ми се изясни, че аз се сърдя на моя Баща /разбирайте го директно и преносно/ за това, че аз съм се родила и съм дошла на този свят без предварително някой да е искал моето съгласие, като така ми е отнето правото ми на свободен избор. Освен това имах чувството, което се изразяваше в непрекъснати кошмари през нощта, че аз не знам къде съм, за какво съм и на къде съм. Чувствах се загубена и нещастна. Т.е. намирах се в "Неизвестността" и не знаех как да действам, защото просто нямах предварителен план и подготовка. Нещата бяха излезли от Контрол! А, аз определено се страхувах от това. Бях на тъмно. Докато не намерих светлината в себе си и не осветих света около мен. Яснотата започва да ставе все по-ярка и разбираема.

Пиша това, защото знам, че не съм единствена. Знам, че има още много хора, които се чувстват така.

И ето, че след това разбрах, че... това точно е било планирано, да няма планираност. Вече, живейки сред толкова динамични промени, не можем да си разрешим да правим предварително насрочени петилетъчни планове. Нещата се променят прекалено бързо за  консерваторите и за хората, които не обичат промени ще настъпят меко казано неприятни дни.

Какво се иска от нас?

1.     Да осъзнаем, че времето на Личния Свободен Избор е дошъл безвъзвратно и във всички области на живот в нас и около нас.

2.     Да осъзнаем, че за да се научим, как да го използваме в своя полза и не само за да оцелеем, но и за да живеем добре в настоящите промени, на някои от нас този избор е бил отнет, но само за да го оценим още повече, да си го възстановим  и да го внедрим в живота си около нас. За това аз лично простих на Господ /може да ви звучи като богохулство, но аз отдавна съм обявила, че аз и Господ сме партньори, които работим заедно за един по-добър за мен и другите свят/.

3.     Да се научим да взимаме бързо, точно, своевременно правилни за нас и другите решения. Като развиваме непрекъснато своя "мускул" за взимане на решения и избори.

4.     Да осъзнаем,че път назад няма.

5.     Да осъзнаем, че това не е направено за наше зло, т.е. да престанем да се сърдим на "родителите си", като изгонени от дома тинейджъри, които трябва да започнат самостоятелен живот и да се справят сами с прехраната си. Защото това е част от естественото природно развитие. Огледайте се  около вас – вижте какво правят животните, как вдигат на крака новородените и ги учат от първите дни да ходят и летят за да могат да се справят сами с действителността. И независимо от коя страна на тази връзка се намирате, дали сте в ролята на "родители" или "деца", вие сте длъжни да освободите "хомотите" на властници, да видите в другия самостоятелен човек и да започнете да уважавате волята му. Да внесете свобода на волята в отношенията ви, точно както и Господ бог го прави ежедневно, но и плавно, постепенно, милващо и с много любов.

 

В заключение искам да добавя, че явно Човечеството е дошло до края на своя пубертет и явно е крайно време да взимаме мотиката и да се отправяме към собствените си ниви и градини и да се заемаме с работа. Защото работа има и то много. Трябва да подготвим почвата и за всички тези, които все още не са се родили или осъзнали това...

Пожелавам ви спорна работа и... с Пълен напред!

21.10.12 г.

Виктория Леви-Реувен

Исках само да добавя,че Бог обича всички хора! Той не наказва, а прощава и помага на тези, които вярват в него и се молят от сърце и душа!