Вече съм писала, че ние хората, а и не само, а всичко живо и не толкова живо има своето биополе, т.е. видима и не толкова видима енергия, която образува нашето земно и не толкова земно физическо и не толкова физическо тяло. С една дума нищо не е абсолютно, но ние съществуваме в определено пространство, което колкото е и лично наше, толкова е свързано и с телата, енергиите и на другите същества около нас и заедно създаваме един едниствен и единен свят.

И за това е много важно, както ние самите се отнасяме към себе си и своите тела, така и какви взаимотношения и връзки се създават и с помежду ни.

Едно е сигурно, че когато ние се страхуваме, нашите тела се свиват и затварят, а заедно с това се увеличават нашите защитни функции, започваме да строим стени, дистанции и затваряме допустимостта си, хлопваме кепенците на всичко и всички около нас. Но не забравяйте, че когато всичко е затворено в нас и около нас става и по-тъмно и по-непроветливо и негостоприемно.

Сега въпросът е как да останем в състояние на отвореност, любов, доверие дори и когато нещата изглеждат доста плашещи и застрашаващи? И дали това ще ни помогне по-добре, по-лесно и по-ефективно да преодолеем тези застрашаващи ни ситуации? Смятам, че има разрешение и че в състояние на любов, ние сме не само по-защитени, но и около нас остава по-открито и по-светло и в това състояние ние много по-лесно ще намерим разрешение и избор от ситуациите. Но, как да се справим със страха, как да не навлезем в него, когато всичко в нас и около нас крещи "Спасявай се! Опасност!" Как да не послушаме своя Код за оцеляване и да не хлопнем вратите си под носа на късмета си, който ни чака от вън съвсем близо до вратата?

Как да включим кода за допустимост на същия този Късмет, който лети към нас за да ни донесе поредната приятна изненада?

Как да бъдем и останем късметлии, т.е. хора, които винаги намират правилните за себе си и другите решения и избори и правят правилните крачки? За това най-добре е първо да не правим тези крачки в тъмното, а да запазим светлината на вярата в себе си. Оставим ли светлината, напоим ли се с любов, остава да затихнем и за да се ослушаме... и ето, че чуваме бързите приближаващи стъпки на Късмета, забързал се към нас.

Ето го... решението е точно пред нас... как ли не сме го забелязали преди това... Та всичко е толкова просто и ясно. Трябваше само да оставим прозорците и вратите си отворени, т.е. да останем в състояние на допустимост и всичко се нарежда, всичко става наред. Точно по наш вкус, точно на време и на място. А често изненадата е още по-голяма... всичко става много по-добре от колкото сме го очаквали... Това е да си вълшебник... Да запазиш самообладание, т.е. любовта в себе си и в най-страшните на пръв поглед моменти.

На добър път, вълшебници. Не забравяйте, че Късмета е с вас J