На разходка с куче....
Днес, докато се разхождах с кучето си, прегърнах едно дърво. То за благодарност ми разказа приказка. Ето я, предадена с мои думи:
"Виктория, няма нищо по-тъжно от това с любов да си пълна и без любов да ходиш. Това е на й-голямото проклятие на човечеството – духовната слепота! Хората да не виждат това, което имат и така хем да не могат да го оценят, нито да могат да го ползват. Тъжно е!" – въздъхна дървото и след кратка пауза продължи.
"Вие хората сте виждали проблема си – писали сте много приказки за заключената "жива вода". А какво е "Живата вода", ако не любовта? Писани са приказки и за това, но по вода ходите, а жадни се мъчите. И какво от това, че сте писали, след като тези приказки на никого не са помогнали. И сега ли..., за какво ли съм се разприказвал? Ама предай това на хората, дано този път го разберят... " И дървото отново се размълча. Но не за дълго. Явно не можеше повече да се побере в кората си и бе длъжно да сподели с някого. А аз бях добър слушател...
"Виктория, предай им, че това, което правят със Земята си е точно това – да имат, да притежават богаства, злато не е толкова ценно, колкото да имат свеж въздух, чиста и питейна вода и земя за да засадят храната си. А, да и чисто от облаци небе за да се радват на слънцето и светлината му. Това е богатството... Всичко останало е лъжа, измислена от злата ламя, която е заключила с девет катинара "живата вода" и иска да ви заблуди по пътя ви за да намерите извора в себе си...
Изворът на Любовта е във вас, Виктория, в гърдите ви... Любов в себе си носите, а без любов ходите..."
Посветено на деня на Будителите