Както знаете съм смел човек. Доказала съм си го. И ето, че един ден доста смело казах  "Искам да оставам в състояние на любов, каквото и да се случи около мен". А Господ/Съдбата/Животът са добри треньро и веднага започнаха да ми изпращат невероятни преживявания, които доста бързо ме изкарваха от състояние на любов. В началото почти винаги побеждаваше моят стар приятел Гнева. Възмущавах се, беснеех, бях яростна, раздираща се от нерви, безпомощно се свивах, крещях..., но си оставах все така безпомощна през тези изпитания. Но тогава си спомнях за изказаното си пожелание, разбирах  и се разсмивах...

Това ли е цената на любовта? Да се откажа от страха? От яростта? От бесовете в мен? От старите навици да се възмущавам? Е, тогава аз бях готова да я платя...

Но има още нещо, което искам да спомена. Ако някои хора очакват да се откажа от себе си, да се предам, да се отклоня от пътя си за да ми кажат, че ме обичат..., е това все по-често няма да става. Това не е цената, която съм готова да дам. Отказах се и се изчистих от предателството... Оставам верна на себе си и готова за ... нови тренировки. Но за целта трябва да се познавам все по-добре и по-добре.

Благодаря ти Господи, че ми  показваш пътя към любовта.