Такива хора сменят местоположението си, местоработата си, приятелите си, цялата си околна среда, правят непрекъснати промени и загубват връзката си с живота. Лошото е, че самите те не са доволни от себе си и от начина си на живот, защото го виждат празен от смисъл. Тогава на помощ идва заземяването, свързването с Живота, със Смъртта, със Земята, с родителите, с определени места и хора. Да си свързан не значи да си привързан и ограничен, а значи, да имаш здрави корени, основа, платформа за по-нататъшното си развитие.

Когато разрежете всички свързващи ви елементи вие се превръщате в леки и летящи сапунени мехури... А това ли желаете за себе си? А може би искате да бъдете хора тип дървета и цветя? Хора с корени, здраво стъбло и разтеж? Хора, които цъфтят и се развиват?

Защото чистейки и освобождавайки всичко от вас и от вашето минало, вие се изпразвате съвсем. Наистина така е по-лесно да се живее – днес тук, утре там, като плаващ лист, отпуснал се по течението, без задължения и ангажименти, но това ли е вашата мисия тук на Земята? Опасността идва от това, че често вие загубвате дори желанието си за живот и вече нищо не ви задържа тук. А тогава? Май е време да направите крачка назад и да не забравяте баланса, уравновесеността. Да бъдете леки, щастливи безгрижни, но и в същото време земни и материални жители на Планетата си. Това, което може да ви помогне да се заземите е намерението. Да говорите само думи пълни с намерение, а не "празни приказки", да обещавате само неща, които имате намерение да изпълните, да се изпълните с намерение и присъствие с намерение. Така ще можете и да бъдете леки, но и също съществени и полезни и за себе си и за другите.