Забелязали ли сте, че по-лесно общуваме с хора, с които имаме малко или повече общи неща? Да, така е, защото в самата дума общуване е заложено общото.

Всеки един от нас служи за огледало на другите, т.е. другия вижда в нас нещо свое (и обратно, ние виждаме в него част от своя образ) и така се поражда отражението и ние откриваме общото. Когато открием това общо, то служи за мост/лична връзка между нас и така се заражда общ-уването.

По-сложен е случая, когато попаднем в коренно "чужда" среда, т.е. когато не откриваме нещо свое в другите около нас. Има хора,с които нямаме нищо общо. Като че ли сме "попаднали на Марс". Но така ли е наистина? Може би така ни се струва само на пръв поглед?

Но и дори да е така или поне така мислим първоначално, ако искаме да се приобщим или да приобщим някой към себе си, хубаво е да се задълбочим и да намерим общото. То винаги съществува. Винаги е там, трябва само да се замислим, да сме готови да направим проучване, да вложим повече енергия. И ако смятате, че случая си заслужава това – направете го...

Ето един пример:Какво е общото между нас?

И аз и ти, читателю, знаем български,можем да четем, имаме компютри и ползваме ФБ, ако не това, то най-общото ни е, че живеем на една Планета...

Или може би бъркам и сега ти чуждоплатетнико се подсмихваш на моята наивност? Да не би да съм попаднала на Марс?

В.Л.Реувен