Всички сме деца на Вселената :: В света на кривите огледала. .

Смятам, че се отказах още в първите си години в училище. Там разбрах, че се ценят качества, които нямах – нахалство, лъжа, измама, зубрачество, подмазвачество, бой, насилие, лицемерие, двуличие, вдигане на шум, ама много, много шум. Знам, знам, че сега половината човечество ще скочи срещу мен. Но смятате ли, че това е нещо ново за мен. А и освен това сега е мой ред да говоря. Мълчах до сега..., но сега проговорих, стига и с това...

Бях затворено дете, а и защо да се отварям, като не вярваха на мен, а на тези, които умееха да ги редят едни красиви, дълги и неистински фрази. Но звучаха хубаво и завъртяно. Учителите, а и родителите ми обичаха това. Аз не знаех да говоря така..., знаех да казвам истината, а мама казваше, че хората не обичат това. Мен ме учеше да не лъжа, да казвам истината и само истината, но и в същото време ме обричаше на необичане.

Грешката ми беше, че от ужас и възмущение замълчавах още повече. Чувствах се безсилна да се справя с това и мълчах, и мълчах, и мълчах. С това не променях нищо, освен това, че хората го тълкуваха като съгласие и си правеха с мен, това което искат. А аз продължавах безпомощно да мълча и да търпя..

Бях като в луна-парк, в павилиона с кривите огледала – аз виждах моите истини изкривени и грозни, но всички казваха, че истината е само една и е точно това. Те бяха повече от мен и победиха – повярвах и аз в кривотата и грозотата на истината, а най-лошото е, че реших, че това е целия истинския свят – на кривите огледала. И така си живеех, оглеждайки се всекидневно в изкривените огледала на хората около мен, виждах света чрез техните изкривени очи и страхливо се съгласявах, че истината е само една и е това – тяхната истина и мълчаливо загърбвах своята собствена. Докато...

Докато не срещнах Виктория и не я чух на една от лекциите ѝ. "Истината не е само една – казва тя – всеки има своята собствена истина". Това ми припомни, че имам своята истина и че тя е все още истинска за мен поне. Това свали маската ми пред очите и прогледнах с моите очи, моя свят, който тогава в началото бе доста начупен и разкъсан. След няколко месечна работа с Виктория – разбрах коя е истината ми - мисията ми, как да я постигна и живея всеки ден. Щастлива съм сега. В моя свят, с моите огледала, които не ми вдъхват ужас и страх, а отразяват любовта ми към света.

Благодаря, Виктория, че изслуша моята истина и ще те моля да я публикуваш без имена.

Благодаря и на вас,че ми разрешихте за я споделя с вас.

20.09.13

Нагоре