БЕЗ-дните в живота ни, (без-дна в превод от руски е "без дъно") е там където се чувстваме без "почва под краката си"      където се проваляме, не успяваме, падаме, губим равновесие, баланс. На кратко там, където страха ни побеждава. Това са области от живота ни, в които все не успяваме да запазим себе си и крачейки попадаме в такива плашещи ни дупки, в които се срутваме, схромолясваме се с гръм и трясък и най-важното не успяваме да се изправим отново без да се строполим. Защо ли? Защото тези области на "БЕЗ", тези пропасти по пътя ни са в главата ни, в съзнанието ни, в начина ни на мислене и действие. Ние сами или с чужда помощ чрез промиване на мозъците ни от вън, сме си ги построили и си ги търсим и намираме отново и отново, и отново...

Това е областта на липсата, недоимъка, на нямането, на дефицита, която аз намирам Зона "БЕЗ!".

Но има и позитивни БЕЗ, като БЕЗ-страшие, БЕЗ-болезненост, БЕЗ-опасност и т.н. ще кажете вие. Да, но организма ни не реагира  по същия начин на липсата на страх. Той намира страшното в липсата на  нещо добро, необходимо ни и полезно за нас, като например БЕЗ-помощност,  БЕЗ-паричието, БЕЗ-работицата, БЕЗ-домност, БЕЗ-именен,  БЕЗ-силието, БЕЗ-смислието, БЕЗ-човечност, БЕЗ-умие, БЕЗ-разсъдност , БЕЗ-съзнание, БЕЗ-контролност...

Обърнете внимание, че ние казваме, че ИЗПАДАМЕ в такива състояние. Падаме в без..., т.е. в зоната на БЕЗ-дните. Това са състояния на БЕЗ-дъно. Пропасти с пропадане до БЕЗ-край. А е толкова страшно да бъдеш в някакъв кошмар, който е БЕЗ-срочен, в БЕЗ-времието, в БЕЗ-граничността, в която се загубваме обикновено. Самотата, която е в същност състояние на БЕЗ-любовност е също толкова страшна и блокираща съзнанието ни.

Зоната "БЕЗ" в съзнанието ни е празна сивкава  зона, в която може да потъне всичко, защото е БЕЗ-дънна, БЕЗ-крайна и БЕЗ-временна, плашеща ни и със своята БЕЗ-граничност, БЕЗ-смиленост, БЕЗ-верие, БЕЗ-надежност. Колкото по-развита е тази зона, толкова по-често попадаме точно в нея и отчаяно се блъскаме в нейните прозрачни стени. Тя е толкова видимо-навидима и с това и толкова опасна.

Чувстваме се  БЕЗ-силни да се справим с нея, а и естествено се чувстваме много сами в тази борба, защо сме обречени и в БЕЗ-любие, т.е. чувството че никой не ни обича и толкова сме БЕЗ-полезни на човечеството, че едва ли някой ще се сети за нас и ще ни потърси и спаси. БЕЗ-надежността силно ни е налегнала и ние БЕЗ-помощно се предаваме и оБЕЗ-оръжени вдигаме ръце. Това е положението – в БЕЗ-дната сме. И падаме, падаме,падаме до БЕЗ-крайност, не успявайки да се освободим или поне да се събудим от този си кошмар.

Това състояние ви е познато? Напомня ви най-кошмарните сънища от детството ви? Тогава смело напред. Взимайте кирки и лопати и започвайте да запълвате БЕЗ-дните в живота си, заменяйки всяка БЕЗ – със С, с ИМАМ, с НАМИРАМ, с ИЗОБИЛИЕ, БЛАГОДАРНОСТ, с ВЯРА, с НАДЕЖДА, със СРОКОВЕ, с ГРАНИЦИ, с ИЗПРАВЯНЕ, с НАМИРАНЕ НА ДЪНОТО, което изведнъж се оказва не толкова лошо, защото от него винаги има само един  път -  на горе и напред.

Но най-важното е да разберете,че зоната БЕЗ е зона, която не е реална. Тя съществува само и само във вашето съзнание.Което значи, че е победима, управлянема, поправима, запълняема, поддава се на поправка, трансформация и че това е напълно във вашите възможност. Вие имате достатъчно сили, опит, знания да се справите с това.