Днес, 10.1.2014, видях цвета и формата на самотата. Дори я помирисах – вони! Тя като огромна черна дупка, която се е залепила за нас и поглъща всичко, което ѝ попадне. То изчезва в нея безследно, а  тя остава с  широко отворена си паст, гладна за още и още. Ненаситна е. Няма наяждане. И най-лошото е, че е заразна. Много е негативна и отблъксваща. Гледаш да я заобикаляш от далеч. Хората, заразени от самота са нежелани и необичани. Никой не ги иска. Отбягват ги. И от това те естествено стават още по-самотни и вонящи. Те не общуват с никого и това води до липса на енергообмен. Няма движение, динамика и енергията в тях се застоява и "тинява" като при застоялата вода. Получава се блато, в което самотните потъват все повече и повече. Тинята на блатото смърди, всички го заобикалят от далеч, а то се чувства все по-самотно и расте ли расте, поглъщайки всички, които се усмеляват да се доближат до него.

Нещо като бездомниците. Те смърдят, изоставени и отблъснати от обществото, от което се изоставят и смърдят още по-силно.

Какво ли е спасението за блатото на самотата? Да му пуснем струя мощна и свежа енергия от светлина и любов? Но за да се приближим трябва пренеблегнем първичната погнуса от нейната смрад. Или има и друго решение? А дали, ако изкъпем и изчистим един самотник, ако го причислим към някоя група, той ще остане там или ще се изолира отново и постепенно ще се върне отново в своето отшелничество? Има ли хора, обречени на самота? Има ли изход от нея? Или защо, изобщо ни е тя?

Кое е първичното – кокошката или яйцето, самотата или изолираността? Самотата въпрос на характер ли е или резултат от обстоятелства?

Самотата въпрос на избор ли е или в следствие на травми? Коя е причината и кое е следствието? Защо само някои хора са самотни, а други са готови да пренебрегнат себе си, но да останат в центъра на някакво общество?

Въпроси, въпроси..., а отговори аз нямам. Но едно знам в самотата има много, много болка и срам. И още нещо самотата ни зазвзема все повече и повече, а лечението е само едно – приобщаване с любов! Безусловна любов и толератност. Приемане на различния в нас и до нас.

А вие, самотни ли сте? Самотна ли съм аз?