Моят учител по медитация казваше, че мозъкът на човека прилича на буркан пълен с бълхи. Мислите ни като бълхите от буркана си скачат в пълен хаос, а ние сме тези, които трябва да ги опитомим, дресираме и сложим в последователен ред.

От хилядите и дори милярди импулси, които се появяват в мозъка ни за доста кратко време, ние сме тези, които забелязваме един от тях, който ни харесва повече от другите, отбелязваме го с  "тази мисъл заслужава повече внимание" и я от отделяме от тълпата други мисли, наричайки я идея.

Какво следва след това ли? Можем да се съсредоточим в тази идея, да вложим в нея повече енергия като започнем да я развиваме, материализираме или да я забравим на секундата. Материализацията най-често започва със записване на идеята, тя се появава на бял свят, често ѝ поставяме и име и започваме да строим план/път за нейното осъществяване. Чудесното ще е, ако и започнем не само да говорим за нея, а запретнем ръкави и се задействаме. Тогава, естествено шансовете да я осъществим напълно се увеличават доста!

В същността си нашият ум е палав и разпилян по природа и ако му се поддадем, ние можем да  се върнем в буркана с бълхи на всеки етап от реализацията, т.е. да се предадем и откажем.

Но... можем и да бъдем по-последователни и упорити, да развием т.нар. дисциплина на мисълта, думите и действията и да стигнем до пълната ѝ реализация. След което, доволни от себе си да се обърнем към друга идея.

Има хора, които смятат, че могат да осъществяват няколко идеи паралелно, но според мен в един и същи миг ние можем да вършим едно, единствено нещо и ако се концентрираме в него, процесът става много по-ефективен. Има и такива, които твърдят, че това е "мъжкия" начин на мислене и действие, а има и такива, които смятат, че съвременните млади хора са в състояние да разпределят вниманието си в няколко дейности паралелно. Съгласна съм, че динамиката на действителността го изисква, но тогава просто количеството внимание се разпределя между дейностите и всяка една получава само определен процент, но не и пълното ни внимание/енергия. Количеството за сметка на качеството, а аз както се знае съм качественичка. Хубаво всеки да намери своя оптимален вариант на среща между качество и количество, който да работи най-добре за него самия.

Импусивната роля на ума ни ни разсеява и непрекъснато ни кара да се върнем в буркана с бълхи и да си скачаме весело и безгрижно с тях. Така че от нас се изизсква непрекъснато да се противопоставяме на тази спонтанност и привлекателната илюзия за пълна свобода на мисълта. Защото иначе, ние само си мислим и си мислим и си мислим, възхищаваме се на прекрасните идеи и ги отминаваме с леко махане на ръка, отказвайки се от реализация на прекрасния ни потенциал. Можем да стигнем дори до етап да говорим и споделяме своите идеи, но без да влагаме повече енергия и без да стигаме до реални действия. Това са т.нар. въздухари-бърборковци, които можете да разпознаете по стила им на говорене в бъдеще неосъществено време "щях".

А вие искате ли да сте от тях или ще укротите още повече бълхите си и да преминете към действие.

Има и такива, които действат, а после мислят. Познавате ти нали?

Хубаво би било процеса да премине през обмисляне-говорене-действие, като в процеса присъстват и трите елемента и то точно в тази последователност.

Не трябва да забравяме и обратното, че нашият опитомен и дресиран мозък има нужда и от свобода. Ако ние само го пришпорваме непрекъснато, слагайки го  под пълен  контрол, тогава ще загубим летежа на мисълта, вдъхновението си, детския и забавен начин да си подскачаме като бълхи в буркан.Аз не съм за контрола, а за управлението на мозъка ни, който естествено като и всичко друго в нас трябва да си почива и презарежда. Което значи, че ако имате часове за десциплинираност на мозъка, наречени работа,трябва да ги съчетавате и с пълно отпускане, което може да постигнете с медитация, разходка, безцелно шляене, пълна спонтанност и свобода на мисълта.

И тук, естествено съм за балансираността – съчетавайте планираност и импулсивност. И за да разберете как ще ги съчетавате най-правилно за вас – винаги си задавайте четирите въпроса, които съм научила от Владимир Леви – Правете всичко стига да знаете къде, какво, с кого и кога!

И не забравяйте – управлявайте мозъка си, дициплинирайте го, но и пускайте от време на време "бълхите си от буркана" на пълна и безконтролна свобода и те имат нужда от простор за развитие и разтеж.