2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Много от нас приемат Живота за даденост, дори понякога за нещо скучно и с досада чакат той да премине покрай тях, да се изниже, че да се отдадат на покой, въпреки, че са покойници вече приживе...
Знаем, че количеството често е за сметка на качеството. Но така ли е и с хората, населващи Земята? Май много пораснахме на брой, а толкова много се обезценихме. Животът на човекът като че ли никога не е бил толкова евтин, толкова лесно разменян за няколко монети, много често по-малко и от 30 сребърника.
Живеем във време, когато цената се увеличава, стойността се намалява. А и мислим ли изобщо за нея и най-вече за себе си – стойностни ли сме?
И ето, че пред мен се появи картина от възстановен стар спомен. Припомних си точно, че и преди идването ми на Земята съм преминавала това. Но точно сега, в тези дни, когато вече съм над педесетте се явиха пред мен ангели, представители на Висшия Божи съвет и ме поканиха на препитване за живота ми до сега и какви са намеренията и плановете за бъдеще, да разкажа и с какво съм заслужила да остана в живота и други подобни въпроси – истинско интервю за приемане и оставане в Живота на Земята.
Иска ми се да ви разкажа как протече и самото интерюто за приемане и оставане в Живота там в моето съзнание. Сън ли бе или действителност или действителност, случила се на сън – това оставам на вас да решите, аз просто реших да го споделя, защото знам, че рано или късно ще се наложи да преминем и през това.
Получих официална покана да се явя на среща с Бог, Ангелите, Дявола и други служители на Висшия Съвет за Управление на Вселената за решаване на понататъшната ми съдба. С голямо вълнение прекрачих прага на огромната божествена порта, която все си представях, че ще премина на края на живота си, но явно нещата са се променили от последния път до сега. Динамиката и изменението са на всякъде...
Трябваше да събера смелост и да се явя сега – още приживе. Посрещнаха ме тържествено, сред много светлина и любов, които съпътстват всичките ми срещи с висшите представители на Върховния Съвет за Управление на Вселената. Поклоних се учтиво. За моя изненада вълнението ми не бе чак толкова голямо, колкото си представях. Тези срещи като че ли не бяха нови и непознати за мен. Чувствах се сред свои – приета, обичана, уважавана, приласкана и поласкана от вниманието им към мен...
Всичко беше далеч по-различно от представите ни за Божествения Съд. Нямаше и следа от осъждане, негативност, припряност, нетърпение, враждебност, високомерие и т.н.
Атмосферата беше чиста и божествена.
Застанах в средата на огромна зала, изправена сама пред тези мили ми същества. Познати и в същото време съвсем нови... След като ме поздравиха и ми благодариха, че съм се явила и съм се отзовала на поканата им, съвсем набързо ми обясниха същността на тези разговори. Много сме станали. Небрежни сме станали. Пропилявали сме божественото богаство. Имало негативно развитие, разрушения, ликвидация, упадък в развитието. За това решили да се позаинтересуват – какво мислят хората, какви са им намеренията, на къде са се запътили, искат ли да живеят тук изобщо и ако не – за им обяснят, че нямат нужда да измислят трикове като катастрофи и войни – да ги поканят да си отидат от Земята.
Тъжно ми бе да ги слушам, но знаех, че е истина. Тези, на които не им харесваше тук, на Планетата разваляха живота и на другите. Ангелите непрекъснато трябваше да сновят за да успеят да спасят преждевременно застрашените със смъртна опасност. Но и те не смогваха вече - производителите на оръжие го правеха все по-смъртноносно и масово. Но най-страшното оръжие все пак си оставаше масовото невежеството, позволяващо постигане на апатия и лесно проминаве на мозъците . Унищожението, някъде вече и необратимо, се ширеше навсякъде. Съветът бе решил да вземе мерки. За това простичко, директно и конкретно, както винаги те ми зададоха въпросите:
Какви са твоите намерения? Какво смяташ да правиш по-нататък с живота си? Как смяташ да подпомогнеш за подобряване на живота на Планетата Земя и човечеството в частност? Смяташ ли, че правиш достатъчно или искаш да изучиш и нови техники и да се развиваш или дори да увеличиш мащабността на твоето влияние?
Докато преди се смяташе, че да не си лош е достатъчно, сега вече пасивното добро не бе вече на мода. Искаха се дела. Докато преди се смяташе, че "да накараш поне един човек да се усмихне, пак е имало за какво да се родиш" – вече и това не е достатъчно. Населението наброява близо 8 милярда. Докато преди се смяташе, че ако построиш къща, посадиш дърво и родиш дете е достатъчно, вече не можеш да се грижиш само за собствените си деца, а и отсичането на дърветата протича с такава скорост, че засаждането само на едно дърво съвсем не е достатъчно. Критериите пред нас бяха увеличени. Летвата се вдига. Трябваше да се мобилизираме, да повишим своята ефективност, да бъдем по-рентабилни, по-образовани, да усъвършенстваме инструментите си. Само с "вълшебни пръчици" до никъде нямаше да стигнем. Новите технологии напредваха и тук. Трябваше да ги изучим и прилагаме. Освен това трябваше да се обединяваме.
"Стига дразги", тропнаха по масата и дванасейтимата от Върховния съвет – "Не търсете различията си – търсете общото".
"Не може да бъде служител на Светината, този, който си стои на тъмно и на заден план, скрит зад кулисите. Искахте свобода на избора и ние ви е дадохме. Но това е и отговорност! Не можете вече да чакате друг да ви свърши работата! Искахте край на робството, добре тогава – хванете се доброволно и добронамерено на работа! Това е, което се очаква от вас. Зрители няма – всички са активни участници на сцената!"
Гласовете им звучаха твърдо и любящо едновременно. Бяха загрижени за бъдещето на децата си. Също като нас, майките...
Мълчах и слушах. Много неща разбрах. Имаше за какво да се замисля и какво да направя за да защитя правото си на Живот на Земята. Това не бе право, което се подразбира, а се даваше само на най-добрите... Бях ли такава? Незнам, но смятах, че този разговор и препитване със сигурност увеличи цеността на Живота ми и желанието чрез делата си да го направя още по-ценен, смислен, значим и полезен и за мен и за другите...
Дали този разговор бе само във въображението ми, дали бе само сън или действително се бе случил?
Незнам, но ми се иска да попитам - вие готови ли сте за това препитване?
Виктория
19 май 2014
Забележителности в Сърбия-Белград, Ниш, ...
Плевнелиев грее на снимка за спомен със ...
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно