Едно време, когато всичко е било такова, каквото е било и е нямало разделение на добро и зло, светът не бил черно-бял, а многоцветен и цял.

Едно време, когато нямало кой да ни каже какво е добро и зло, Хората били такива, каквито са – многобразни и шарени. Едно време, когато е нямало съдник, нямало съд и наказание. Всичко си било наред като по Божие предписание.Но тогава се появил Г-н Съдникът и рекъл:

"Аз ще ви кажа разликата между Добро и Зло – Аз съм Добрия, а вие сте Злите!"

Хората, които не знаели какво е това – повярвали на неговите слова.

Уплашили се и се скрили, И за това, естествено там в тъмното

своята истина не открили.

Дошъл тогава друг съдник и рекъл:

"Този първият съвсем не е прав! Аз съм умния и аз знам. Аз съм добрия, а той е злия!"

Хората се объркали, но ето, че се появил и третия Съдник.

Трибуната завзел и вниманието на всичките превзел:

"Истината е само една – аз съм добрия и всеки, който е на моята страна".

Разбило се обществото на добри и зли, а после на още по-добри и на още по-зли. Образували се групи и групички, всеки към себе си Истината за Доброто и Злото теглил, а от всичкото това само народа прост си теглил.

Объркал се Господ какво да направи, ето че поповете и него за Съдник обявили, Божия Съд за най-праведния затръбили. Как Бог към първоналачния си замисъл да се върне, там в света, където всичко е едно и не е разделено на добро и зло. Мислил,мисли и измислил – Любовта създал, със Светлина я той залял, та дано когато хората я в себе си намерят, за забравят за съдилища и високонамерения, а да се обичат както в началото – когато добро и зло ги нямало в тялото на цялото.

Виктория

23.5.14