Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2014 17:48 - Мълчалив вик за помощ
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 1731 Коментари: 0 Гласове:
2



 За мълчаливият вик за помощ,

който ни изпращат нашите деца и който ние най-често

не чуваме

Била съм в първи клас. Нова Година. Тържество в училището. Първокласниците сме били в ролята на снежинките около Дядо Мраз. Бели къси роклички, размахване на ръце в такт с музиката "Снежинки разтилайте чергите бели..."

Всички деца са били с бели гащички под белите къси роклички, бели чорапки и бели пантофки, а аз... не съм искала да изляза на сцената без черни шорти. "За да си скрия срама..."

Родителите ми са се смели. Дълго разказваха забавната случка, че само аз съм била с черни шорти. Само аз си знаех, защо...

Никой не ме попита, не говориха с мен, не ме разприказваха. Подиграваха ми се. Това го можеха най-добре...

И до сега....

Минаха години. Животът си течеше, къде по-добре, къде не толкова добре. Омъжих се, родих две деца, разведох се. Секс – тук таме и не толкова добре...

Но не знаех, че нещо не е наред. До като си спомних.... Споменът изкочи внезапно и ме удари в слънчевия сплит с онези забранени удари. Отне ми всичкия въздух. После повръщах. Казвах си, че не е вярно. Че не може да бъде. Измислях си. Защото не можеше никой да не знае. Не беше възможно никога никой да не е забелязал или да не е говорил за това.

Вярно ли бе или си въобразявах? Може би моята лоша глава излисляше такива неща? Дали не бях отмъстителна и не исках да отмъстя на един човек, който дори вече го нямаше?

Въпроси, въпроси и гадно чувство в стомаха... Чувство за вина... Смрадливият дъх на вината... Защо ли съм мълчала до сега? И защо ли съм мълчала и тогава?

Отговорът дойде чак след две години, когато споделих с майка ми... Тя сви рамене и ме попита "А какво искаш да ти кажа, дори и да е било така?" Бях замаяна. Отново удар в стомаха. Отново без въздух и с много самота... Отново съм нечута, неразбрана и сама. Но вече не се обвинявах, че не съм разказала тогава, когато съм била едва на 5-6. Нямало е на кого. И тогава съм била сама. Трябвало е да се справям сама. И аз съм избрала бягството на мълчанието и забравата. Това е също начин на оцеляване.

Защо проговорих сега ли? Защото знам, че ще оцелея. Защото знам, че и при други хора е така. Защото знам, че съм длъжна. Защото вече съм готова да подам ръка и на други преживяли това.

Кое е това ли? Цялото това разрушително торнадо се намира  само в една единствена дума – НАСИЛИЕ!

Насилие върху деца.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545390
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697