2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
който ни изпращат нашите деца и който ние най-често
не чуваме
Била съм в първи клас. Нова Година. Тържество в училището. Първокласниците сме били в ролята на снежинките около Дядо Мраз. Бели къси роклички, размахване на ръце в такт с музиката "Снежинки разтилайте чергите бели..."
Всички деца са били с бели гащички под белите къси роклички, бели чорапки и бели пантофки, а аз... не съм искала да изляза на сцената без черни шорти. "За да си скрия срама..."
Родителите ми са се смели. Дълго разказваха забавната случка, че само аз съм била с черни шорти. Само аз си знаех, защо...
Никой не ме попита, не говориха с мен, не ме разприказваха. Подиграваха ми се. Това го можеха най-добре...
И до сега....
Минаха години. Животът си течеше, къде по-добре, къде не толкова добре. Омъжих се, родих две деца, разведох се. Секс – тук таме и не толкова добре...
Но не знаех, че нещо не е наред. До като си спомних.... Споменът изкочи внезапно и ме удари в слънчевия сплит с онези забранени удари. Отне ми всичкия въздух. После повръщах. Казвах си, че не е вярно. Че не може да бъде. Измислях си. Защото не можеше никой да не знае. Не беше възможно никога никой да не е забелязал или да не е говорил за това.
Вярно ли бе или си въобразявах? Може би моята лоша глава излисляше такива неща? Дали не бях отмъстителна и не исках да отмъстя на един човек, който дори вече го нямаше?
Въпроси, въпроси и гадно чувство в стомаха... Чувство за вина... Смрадливият дъх на вината... Защо ли съм мълчала до сега? И защо ли съм мълчала и тогава?
Отговорът дойде чак след две години, когато споделих с майка ми... Тя сви рамене и ме попита "А какво искаш да ти кажа, дори и да е било така?" Бях замаяна. Отново удар в стомаха. Отново без въздух и с много самота... Отново съм нечута, неразбрана и сама. Но вече не се обвинявах, че не съм разказала тогава, когато съм била едва на 5-6. Нямало е на кого. И тогава съм била сама. Трябвало е да се справям сама. И аз съм избрала бягството на мълчанието и забравата. Това е също начин на оцеляване.
Защо проговорих сега ли? Защото знам, че ще оцелея. Защото знам, че и при други хора е така. Защото знам, че съм длъжна. Защото вече съм готова да подам ръка и на други преживяли това.
Кое е това ли? Цялото това разрушително торнадо се намира само в една единствена дума – НАСИЛИЕ!
Насилие върху деца.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно