Виктория Леви-Реувен е родена в София, но вече 18 години живее в Израел. Завършила е Икономическия институт и целия си трудов стаж в България е събрала в Математическия институт на БАН. Животът й бил сигурен, но монотонен и сух. Тя обича да цитира Пауло Куелю, който казва: „Най-сигурното място за кораба е пристанището, но не за това са построени корабите.” Затова променила живота си. Сега Виктория е life coach и дори тренира хора от България дистанционно. Можете да й пишете на victoriacoach@gmail.com.

victoria

Как станахте личен треньор?

Обикновено бях „послушно момиче” и правех това, което ми казваха. Другите решаваха какво да ям, какво да обличам, къде и какво да уча и работя, къде да живея, как да живея, кога да живея, какво е правилно и какво – не. До 1990 г. Тогава промених живота си коренно. Смених държавата, даже континента, климатичната зона, социалния строй, дома си, семейното си положение, името си, езика си, приятелите си и работното си място. Преместих се в Израел и от служителка на БАН станах безработна и неграмотна в абсолютно нова среда. Станах майка на две прекрасни дъщери, а за постоянния стрес допринесе и войната. Трябваше бързо да се науча да решавам ефективно и правилно. Решения, за които носех отговорност пред себе си и пред семейството си. И понеже по това време вярвах, че за да успееш, трябва да платиш висока цена, чрез изборите и решенията си се превърнах в „жертва”. Здравето ми се разклати. Започнах да кашлям. Раздираща, задушаваща, изтощаваща кашлица. Изпих литри сиропи и килограми хапчета. По-късно преминах през най-различни неконвенционални лечения. Срещнах много и прекрасни хора и лечители. Приемах положителната им енергия, развивах се духовно. Научих много за връзката между мисловните модели и здравословното състояние. Започнах да се заслушвам в мислите си и да ги избирам. Навлязох в света на медитацията и контактьорството. Започнах да помагам на хората чрез предаване на информацията, която получавах, и чрез енергийни сеанси. Но след тях се чувствах уморена и изпразнена енергийно. Знаех, че нещо липсва в техниките, които използвам.

И тогава попаднах „случайно” в школата за life coaching Coaching Excellence на лекция, на която представяха метода на Тренинга на състоянията – SATIYA. Започнах двегодишен курс за обучение. Това бе естествено продължение на моя път на развитие. Намерих своята професия. Това, което ме уморяваше при енергийните сеанси, бе отговорността, която поемах за другите и тяхното развитие или лечение. Аз бях „опитната, знаещата, можещата” и ги „мятах на гръб”. Раздавах от моята биоенергия неограничено. Помощта ми беше основана на „саможертвата” в името на другите.

Life coaching ме научи, че човекът срещу мен е равностоен, знаещ и можещ, отговорен за своя живот, път и цели. „Няма кой да успее вместо теб” беше мотото на една от лекторките. Година по-късно завърших и курс за групов тренинг при Фран Фишер, лектор от САЩ. Принципите на тренинга се превърнаха в мой начин на живот. Днес аз се отнасям така не само към своите клиенти, но и към децата си, семейството, приятелите си.

Значи приложихте наученото и в личния си живот?

Най-ценните подаръци, които получих от life coaching и които прилагам ежедневно, са да говоря с хората, а не за тях, да не ги съдя, а да ги приемам такива, каквито са, да не приемам нищо лично или подразбиращо се, а да питам, питам, питам… И ако да си треньор значи да обичаш хората, да ги приемаш безусловно като равностойни, да ги изслушваш, да си щастлив с техните успехи и радости, да мислиш и говориш позитивно, да задаваш въпроси, вместо да даваш отговори, да поемаш пълна отговорност за своята действителност, то аз тренирам 24 часа в денонощието. И най-важното – всичко това с много хумор и усмивки.

Какво на практика представлява тренингът?

Тренингът е система от разговори между двама души, основана на въпроси и отговори, насочени към постигането на предварително определени цели. Ролята на треньора е да задава правилните въпроси и да изслушва отговорите.

Кое различава този разговор от обикновените разговори?

victoria-2И как така точно разговорите с треньор, а не с някой умен, знаещ човек –консултант, ще допринесе за твоето развитие? Как така, че години наред си си блъскал главата с разрешаването на някой проблем, а сега за броени срещи ще го разрешиш? Как точно, когато всичко ти е мътно и неясно и си се „задръстил”, ще намериш вярната посока? И как ще знаеш, че е вярната?

Моделът на тренинга е взет от спорта и се основава на същите принципи – развиване на определени качества в трениращия за постигате на поставени цели.

Какво е специфичното за тренинга по системата SATIYA?

В основата на SATIYA  е древногръцката философия онтология, която се отнася само към фактите в действителността, без мнения, тълкуване и обсъждане. Аз предпочитам да тренирам състоянията. С трениращия се занимаваме с въпроса „Кой съм аз по пътя за постигане на целта си?”, а не „Какво трябва да направя?”. Разговорите са основани на BEING, не на DOING или HAVE. Тогава трениращият остава верен на себе си. В процеса на тренировката трениращият определя конкретни цели, които иска да постигне, като поема пълна отговорност за своя избор. Задачата на треньора е да го придружава по пътя, да бъде винаги на негова страна и да го насочва да действа в съответствие със своята ценностна система. Така той постига целите си леко, приятно, без усилия и без жертви. Отношенията между треньор и трениращ са между хора, поставени на едно ниво.

Друг важен принцип: нашата действителност е нашето огледало. Което значи, че когато променим модела си на мислене, това се отразява на нашия език, действие и поведение, което води и до промяна на  крайния  резултат. Аз освен това съм привърженик на холистичния подход – независимо в коя сфера от живота се целим при тренировка, това оказва влияние върху цялостния начин на живот.

В тренинга по системата SATIYA се използва положителен език, защото в действителността няма „няма”. Така фокусът на разговора се поставя върху качествата, които, ако се развият, ще допринесат за постигане на дадената цел.

В разговорите ни се използва техниката на повторението – треньорът задава въпрос, трениращият отговаря и треньорът повтаря отговора, като така проверява дали го е разбрал правилно, а и клиентът чува как звучи в разговор с околните.

Колко дълго продължава тренингът?

Тренингът е процес с променлива проточеност във времето – в зависимост от началната позиция на трениращия, от поставените цели, от решенията и действията на трениращия между разговорите. От лични наблюдения той продължава около година.

Каква квалификация е необходима, за да провеждате такъв тренинг? Вероятно той изисква доста широки познания? Или способностите ви са резултат от вътрешно равновесие?

Тренигът се изучава около две години, след това има стаж, но всъщност той е повече от професия – той е начин на живот. Аз се запознах с тази техника и видях в нея естествено продължение на своя път и стремежи. Аз продължавам квалификацията си постоянно, завърших и курсове за групов тренинг, а тази година ще започна и бизнес тренинг. Аз самата се тренирам, защото съм задължена към себе си и към клиентите си да се развивам и в личния си живот.

Какви хора търсят услугите ви?

Хора от всички области, които са готови да вложат време, пари и енергия за собственото си развитие и растеж независимо в коя област на живота си. Млади хора, които се колебаят в каква посока да продължат, как да си намерят партньор. Аз съм се специализирала в областта на вземане на решения и избори, а тя е актуална навсякъде. Допълнителна област е подобряване на здравословното състояние, което е огледало, отражение на нашето мслене.

Ако аз имам дилема и дойда при вас, вие няма да я решите вместо мен, просто ще ме „държите за ръка”, докато сама стигна до решението, правилно ли съм ви разбрала?

Аз дори няма да ви държа за ръка, защото смятам, че вие прекрасно можете да вървите самостоятелно. Аз ще бъда до вас, ще бъда вашият „компас”, а вие си знаете отговорите. Например, ако една жена иска да отслабне, тя много добре знае какво да направи. Но има нещо, което я спира да го направи. Когато открием това „нещо” и тя го преодолее, тогава пред нейната цел няма да има пречки и тя ще я постигне.

Но възможно ли е вашите лични качества и убеждения да не влияят на вашия клиент?

Точно това е най-трудната част. Ние трябва да сме като „тефлон”, т.е. нищо от това, което клиентът казва, да не го приемаме лично (да не ни се залепва) и нищо от това, което аз съм, да не залепвам за клиента. Работата ни е да оставим „егото” настрана и да бъдем само отражение на другия.

А как можете да помогнете за подобряване на здравословното състояние? С промяна на начина на живот?

Чрез промяна на моделите на мислене. Защото ние сме това, което мислим. Защото ние говорим това, което мислим, и после действаме според своите мисли. Когато промяната стане в съзнанието, тогава се променят и думите, и действията ни.

Това означава ли, че ако много силно пожелая нещо и непрекъснато мисля за него, то ще се случи?

С откриването на квантовата физика се откри и това, че мислите са енергия и имат притегателна сила. Това значи, че трябва да знаете как да мислите, за да си създадете точната действителност, в която наистина искате да живеете. Действителността е отражение на нашите мисли, думи, действия. Ако си пожелаете нещо, то може и да се случи, но въпросът е дали това, което в момента си пожелавате, е наистина добро и правилно за вас и е в синхрон с моралните ви ценности. В първите разговори се откриват кои са моралните цености на клиента, кое му е наистина важно.

Но цялата теория за силата на мисълта, която може да се материализира, противоречи на теорията, че основните моменти в живота ни са предначертани още с раждането ни.

Не мога да говоря за астрологията. Аз съм треньор и вярвам в своите техники. Аз вярвам, че всички сме деца на вселената, което значи, че имаме еднакво право на съществуване. Вярвам в човека и неговите способности. Вярвам в любовта като движеща сила. Вярвам в себе си, в своя път, в своите деца и че те са най-мъдрите ми учители. И най-вече вярвам, че всичко е възможно. Съвсем скоро например предложих да тренирам един човек, на когото лекарите дават 4 месеца живот.