Всеки има провали и успехи, често провалите са повече, или поне ние повече ги забелязваме и за това смятаме, че везните се клонят на тяхна страна. Обичаме си провалите, събираме си ги в кошнички, кутийки, украсени с цветя купички.

И в това няма нищо лошо. Успяваме да се проваляме и да си доказваме, че сме провалилата се част на семейството.

Семейство ли казахме? А ето от къде са тръгнали нещата?! От семейството, от това как родителите ми гледат на вас. Ако те гледат на вас като на свой собствен успех, то и вие ще се чувствате успели и ще си събирате по кутийки, кошнички и купички значите на успеха. Ще си докадвате цял живот, че родителите ви са прави.

Но... ако във вас вашите родители/дори и единия родител/ вижда своя собствен провал като такъв – нямате голям шанс да се чувствате успяли.

Никой не обича да вижда живото свидетелството за своя провал и за това често се стига до раздяла или поне до радвамяне на отношенията между "провалилите" се родители и материализиралия се резултат от техния провал. Започва отбягване на разговори, поглед в страни или надолу, недомлъвки, изпитване на срам, обвинения, скандали, избухвания, обиди, раздори... раздяли.  Провалите се родители подсъзнателно избутват живите свидетелства за своя провал, позор и срам и прекъсват връзките си с тях, като децата дори в началото не разбират какво става, но виждайки всички знаци на провала, поемат върху себе си причините за ситуацията и решават, че ПРОВАЛА СА ТЕ.

На всякъде бих написала думата провал в кавички, защото той е толкова относителен. По какво съдим, дали един резултат е провал или успех? По своите очаквания за този резултат.

Ако искаме детето ни да се изучи за лекар, а той станал музикант, добър, известен музикант, канят го по световните сцени, ама... музикант все пак. В главата ни звучи "Музикант къща не храни". Голям провал, срам от хората – да ходи (да се влачи) по пътищата като бездомник от турне на турне.

 Да, това е мечтата на много родители музиканти да се случи и на тяхното дете. Според тях това е върха на успеха, но за майката мечтаеща за син лекар си е жив провал.

Чували ли сте и това "Обещах на съпруга си да му родя син, а то накрая излезе дъщеря"- Голям провал, който със сигурност ще се предаде на психиката на това момиченце, което ще израстне като такова – провалило се.

Имам мечти – свои мечти. Дали си ги сбъдваме или не – отговорността си е наша. Но на нас не ни е достатъчно – ние имаме планове, мечти, стремежи и за своите деца. Според нас те трябва да бъдат това или онова. Започваме наивно да живеем с очаквания това са се случи, а те нашите деца си живеят с техните си планове и задачи, не се е досещат или не искат и да знаят за нашите мечти за тях.  Очакванията на родителите от децата – тежат!Спират! Закопават! Пречат!Спъват!

Оставете вашите деца да реализират своите мечти, а вие се занимавайте със своите, а?

Моята мечта е аз да бъда щастлива майка на щастливи деца. А това, че те са се съгласили да се родят при мен вече е голям успех за мен.

Това ме превърна в майка и ми даде възможност да преживея всичките тези прекрасни и силно разтърващи ме изпитни ситуации. Спарих се! Успях. Как знам ли? Всички сме живи и здрави. На едно място прочетох "Ако нямате роднини в затвора или в болницата вие сте един от малкото щастливци по света".

Бъдете успешни родители, престанете да се критикувате за ситуации, които вие определяте като неуспех, само защото сте си представяли бъдещето на децата ви по друг начин.

Престанете да слагате етикети на своите деца, освободете ги сами да преживяват своите успехи, а вие само бъдете там и ръкопляскайте. Това се иска от нас. Да викаме "Браво!" и да ръкопляскаме. А ако детето ни падне, да го вдигнем, ако е малко, да му подадем ръка, ако  е пораснало и да го целунем по раната с любов, която лекува.

Всичко останалото децата ни ЩЕ УСПЕЯТ ДА НАПРАВЯТ И САМИ.

Виктория