Чистене на насилието,

тормоза, засягането, нараняването, зачесването, заяждането, иронията, сарказма, цинизма, неприемането на различния, отхвърлянето, изгонването, осъждането, обвинениято, агресията във всички видове вътре и извън  семейството

Насилието не е само физическо, то е и словество и дори мисловно – т.е. насилие е и тормоза на мълчанието.

Насилието е намерението да причините болка било то физическа или душевна. Елиминирането, бойкота, мълчанието като наказание, също е насилие. Обръщането на гръб, избягването, отклонението, привличането на хора или животни и настройването срещу някой също е насилие. Разсейването, дразненето, преченето на човек да се съсредоточи, да си събере енергията, за се възстанови – също е насилие. Това е кражба на чужда енергия – нарушаване на личната собственост на енергията, навличането в чуждо енергийно пространство без разрешение и съгласие. Това е насилие. Още няма закон – юридически, който да го наказва, но бъдете сигурни, че Вселената, Бог, Кармата не подминава това без да го отчете.

В нас има агресии, има гняв, събран в годините и когато ние го наслагваме и не желаем да се освободим от него, ние не можем да бъдем свободни за да комуникираме с другите изпълнени с емпатия, толератност, приемане, милосърдие.

Защото под гнева има болка – неизлекувана рана и ако ние не излекуваме раната си, ако я пазим скрита  с годините, ние ставаме все по-нараними и заети със себе си, с това да пазим раната си от нови удари и дори от леко докосване, защото това ни причинява нови болки.

Грижейки се за себе си, за излекуване на своите физически и особено за скритите, невидими душевни рани, ние оздравяваме и тогава здрави и цялостни, със зараснало пространство ще можем безопасностно да се приближим и към други хора.

Обвиняваме  близките си хора, че ни отбягват или че ни нараняват с поведението и думите си. Обвиняваме родители и роднини, че се обиждат, засягат и напускат или ни изгонват от  пространството. Че не желаят да разговарят открито. Това е само защото има наранено семейно пространство.Има обща семейна рана.

Има незарастнала, открита болезнена рана, която вие заобикаляте и не желаете да излекувате. Но рана се лекува като се извади на открито, а вие я криете на тъмното. Вашата рана се нарича НАСИЛИЕ В СЕМЕЙСТВОТО. Думите нараняват, знаете това. Но ако вие не искате да поемете отговорност за думите си и си казвахте "Аз ще си я карам по старому – другите да се променят", не чувате това, което другите казват и стенат пред вас "Боли ме!". Тогава ще дойдат и другите поколения  за да се засили картината на  "Боли ме". Знак че нещо в семейството не е наред. След срещи – ще останат  наранени. Отново и отново. Докато не се роди някой, който да допринесе за взимането на лична отговорност и за се разбере, че всеки им апринос за състоянието в семейството. И да реши – нещата да продължават ли  така? Това  ли искам наранени и нараняващи?

Викове, крясъци, страдащи, плачове, затворорени и блъскани врати и прозорци, обръщане на гръб, неговорене, отдалечаване, бягство, отново и отново и отново...

До кога? Докога ще оставате  сами с болката си? Защо не изберете да лекувате и душата и тялото си?

Или докога ще казвате – при мен всичко е наред и ще се наказвате с мълчание още и още...Нима заслужаваш това? Тялото ви, Душата ви не заслужава това?

Разберете, проучете какво е насилие, разбелете дали сте преминали насилие, разбререте  дали се отнасяте и към себе си с насилие, разбререте какво е и душевното, психолочично и вербално насилие. Разбререте и ако го има – признайте го! Простете  си, простете им! Разберете и това, че кармичното петно е за насилника, а не за насилените. Не се смятайте за  белязани, че преживяното насилие ви  прави по-различна или с по-ниско качество. Петното е за насилника. Насиленият, преживелият насилието е изчистил кармата си. Той е чист. Насилникът е опетнения, изцапания. Този, който ще носи със себе си петното и за бъдеще и ще трябва да се изравнява, извинява, прощава за да се изчисти и затвори кармични кръгове.

Ако твоята рана е още отворена ти бягаш от другите, които могат да те засегнат. Човек с отворена рана не може да бъде съчувстваш, чувствителен с емпатия към другите, защото не се отнася с емпатия към себе си. Ти лекуваш тялото ти, а душата ти страда от спомените ти и те те преследват, а ти ги пъхаш надолу и надолу. За да се освободиш ще трябва да намериш поне с кого да говориш за това – насилието в семейството.

Насилие е върху себе си да не отвориш и не изчистиш душевните си рани, които са точно толкова болезнени като физическите, но са невидими с просто око.  Не говорите за "срамните неща в семейството", криете нещата, защото имате рани! Но и си имате рани, ако не се съгласите да поставите нещата на масата и не кажете – това беше така, аз така го почувствах. Аз така го преживях. Иначе все така ще се наранявате и ще има наранени .

А искате ли това? Искате ли да раждате и произвеждате от хората нови наранявания! Защото ако поведението ви е същото няма как да постигнете нещо друго, нали?

Насилието в комуникацията и общуването ви с хората около вас? Желаете ли да продължите така? Вярваме, че ги обичате, а ги наранявате, защото вас са ви наравявали?

Виктория

20.6.15