Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08 11:26 - Бялата рокля (разказ)
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 3766 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Бялата рокля

Страх я беше да не пипне калта, да не се изцапа, искаше да си остане все така съвсем чиста, облечена в бялата си рокля. От малка обичаше да се облича в бяло и да се пази чиста. От начало естествено й беше трудно, но след толкова много предупреждения от страна на майка си – свикна. Когато беше малко момиченце, трябваше много да внимава като играе на улицата, но все нещо се намираше да я изцапа - я топка, я префучаваща кола. После майка й се разплакваше от обида – "Аз те гледам, грижа се за теб, да си чиста и спретната , а ти пет пари не даваш." За да не огорчава майка си, предпочиташе да не играе с другите деца и да си стои в къщи и да преоблича куклите си. Така имаше по-големи шансове да не се изцапа. Е, вярно е, че майка й намираше за какво да си мърмори, но тя я разбираше и съжаляваше – от умората беше. Много работеше майка й, ставаше рано, запалваше печката, приготвяше закуска и после бързаше за работа. Привечер  се връщаше, започваше да чисти къщата, да мие, да готви, да пере. И така до късно. Тогава нямаше телевизия, която да я спира от шетането, за това то продължаваше почти докато си легнеше, когато беше вече много, ама много уморена. За това и беше нервна и се разтройваше лесно. И не само, когато виждаше, че роклята й отново  е за пране. А тя се стараеше, много се стареше да не се цапа, ама откъде се взимаха тези петна, така  и не разбираше.

С времето, за да запазваше роклите си чисти, се събличаше веднага щом майка й излизаше за работа, слагаше нещо старо и не толкова красиво и оставаше така до като не дойдеше часа на връщането й от работа. Знаеше, че е важно, не искаше да разочарова майка си  и за това никога не забравяше да се преоблече на време. Вярно, че вече не носеше белите си рокли с удоволствие, но за това пък майка й не й се караше толкова често.

Бели рокли. Имаше няколко.

Пазеше ги в гардероба. Обичаше ги, но рядко ги носеше. Майка й отдавна я нямаше наоколо, но гласът й беше останал. И всеки път, когато видеше бяла дреха чуваше думите й "И внимавай да не се изцапаш, че каквото си леке".

Много внимаваше да не се изцапа. Не се занимаваше с никакви мръсни работи, не говореше мръсни думи, обръщаше гръб на момчетата, които й говореха за онези мръсни неща, прекъсваше приятелките си, когато искаха да споделят за поредната си мръсотия. Дори не се докосваше, до някои части от тялото си, за които знаеше, че принадлежат към мръсната област. Държеше да е чиста. И в думите си, и в делата си, и в душата си, и в дрехите, и домакинството, и тялото си. Но където и да отидеше все за мръсотии говореха. Мръсните теми навлязоха в изкуството, телевизията, вестниците. Днешните млади си бяха едни мръсници.

Старайки се да  отбягвя местата, където се споменаваха мръсотии, установи, че вече никъде не може да отиде. Светът бе станал мръсен. Мръсотиите, като че ли бяха навсякъде- хвърлени боклуци, замърсяване на водите, въздухът бе пълен с отрови, езика на младежите бе нашарен с цинизми, телевизия, радио, вестници пълни с порнореклами... навсякъде – Глобално замърсяване на оклолната среда.

А тя? Къде да си намери място тя? Оставаше й само да се затвори в къщи, да се ограничи с малкото останали чисти филми, книги, приятели, теми за разговори.

За да си оправи финансово, да напредне  кариерата все трябваше до някава степен да си "изцапа ръцете". А тя препочиташе да си остане такава каквато си беше – чиста и бедна. Точно като всички героини от приказките в детството й.

Нищо не й остана. Не, не е права. Не е съвсем нищо – имаше бялата си рокля. Но пазейки се чиста, всъщност се лиши и от нещо, което й се струваше, че беше важно в живота на една жена – да облече онази, истински бяла рокля. Роклята, за която не смееше и да мечтае. Която бе толкова далеч от нея. А и като си помислиш тези рокли бяха толкова бели и чисти, какво ли щеше да стане, ако случайно я изцапа? Изтръпваше в ужас, само от мисълта за това. Вече чуваше гласа на майка си "Знаех си, че ще се изцапаш, ти си такова леке". Колкото и да се пазеше чиста, колкото и да странеше от мръсни теми, хора, мъже, секс, колкото и да отбягваше порно, циницъм, вулгарност, колкото  и да се къпеше, переше, чистише, преобличаше, винаги някъде вътре в нея, дълбоко в душата й щеше да има едно петно.

А кой ще си избере нещо петнясало? Кой ли ще предложи на някое мръсно леке да облече от онези истински  белите, чисти рокли?

Добре, знаех си, ... увлякох  се, ...малко прекалих,… пак се "залях"....нищо,.. няма нищо, …сълзите не оставят  петна... , нали?

 




Гласувай:
3
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 1951399
Постинги: 852
Коментари: 4645
Гласове: 10682