Беше още рано, но кой можеше да спи до късно в деня, когато ще си избира нова корона. Може би ще има време да се разходи за малко сама, преди всички да са се събудили и станали. Принцесата се облече бързо и тихичко се измъкна на улицата. Беше прекрасна пролетна сутрин. Слънцето се беше показало и й изпрати един лъч за поздрав. Фонтанът от градинката на централния площад си пееше същата песен от снощи. Изглежда бавно учеше нови песни. Принцесата изтича към квартала с малките магазинчета. Прозорците един по един се отваряха и майсторите с лупа на очите заемаха своите места.

На ъгъла на една от уличките имаше един много интересен магазин. Той беше кръгъл - вратата, прозорчето, масата - всичко беше в кръгла форма, а между нас казано и бижутерът - също. Имаше също мустаци, закръглени на горе и широка усмивка на кръглото лице. В чекмеджето на масата му освен скъпоценни камъни имаше и бонбони. От онези червените, които винаги ти оставят приказен аромат и вкус в устата. Прицесата знаеше това от собствен опит. Помисли си, че такава чудесна сутрин си заслужаваше да се започне с чудесен бонбон в един чуден магазин с продавач-чудак. Подскачайки и тананикайки песента на фонтана, Прицесата се приближи до ъгъла с кръглия магазин. Надникна вътре и веднага забеляза усмивката в мустаците на бижутера. Той също беше забелязал Принцесата и как ли се досети - отвори чекмеджето. Тя веднага прие поканата да си избере бонбон и точно посягаше, когато вниманието й беше привлечено от една малка красива кутийка в дъното на чекмеджето. Принцесата още не бе виждала такава кутийка, а през целия си живот беше виждала безброй много кутийки. Пресегна се, погали я и я отвори. Вътре имаше една красива малка перла. Тя е пое в ръката си с голямо вълнение. Нещо в тази перла я привличаше. Взира се дълго в нея, като че ли искаше да разбере тайната й. Но Малката красива перла не можеше да разкаже на Малката красива принцеса, историята си и това, че преди много, много време тя беше само една малка обикновена Песъчинка-мечтателка, която се влюби в Принцесата от приказката и че само силата на нейната любов й помогна да намери пътя до този миг.

Срещата между тези тъй чисти и красиви създания беше решаваща и за двете. Принцесата тъй силно заобикна перлата, че веднага реши да си поръча корона с перли, а тази Принцеса на перлите да бъде най-главната от всички и да стои над всички остана ли над челото й.

А нашата приятелка Песъчинката-Перла така силно се развълнува от тази силна любов, от тази осъществена мечта, че започна силно да трепти и да излъчва мека, приказно седефена светлина.

Времето в приказките минава бързо, а в приказките за принцеси направо лети. Ето че дойде рожденият ден на Малката принцеса. Най-после настъпи часът на връчването на новата корона - малка, изящна, златна с безброй малки перлички. Най-отпред над челото на Принцесата - една голяма красива перла, изминала дългия път от малката детска кофичка, полетяла до звездите, преплувала през океана, издържала изпитанието на мидата, преминала от ръка на ръка, докато стигне до своята мечта - срещата с Красивата принцеса. Песъчинката се огледа от височината на короната, това беше повече от мечта - всички в тронната зала се вглеждаха в нея, усмихваха й се и й се покланяха. Не мислите ли, че всичко това наистина прилича на сън?

 

 

Това ли е краят?

е само началото. Сега просто трябва да се науча как се живее в дворец,на върха на короната. Защото преди много, много време аз бях една безлична песъчинка, една от безкрайномногото във Вселената. А ти, Кроталка? Коя си ти?

Ти пишеш много увлекателно и съм сигурна, че едно дете би прочело дългата приказка "на един дъх" както направих аз.

Само че на мен ми стана много, много мъчно за мидата и някак, изпитах вътрешно желание тя да бъде възмездена, че е отгледала перла. Не че в живота много пъти градим и отглеждаме едно нещо дълго и с любов и накрая - за благодарност, някой ни се изплюва.

Ама ми се ще поне в приказките да не е така...

Благодаря ти за увлекателното четиво! Чакам продължението :)