А ако нямаме нужда? Нямаме ли да имаме приятели? Трябва ли да бъдем нуждаещи се за да има около нас, хора, които ни обичат?

Прочетох интервю с известен журналист, който казва, че в миговете на своите победи и успехи е най-самотен. Защо? Защото тогава не е нуждаещ се от подкрепа? Говорих с една жена, която е пътувала в чужбина и се страхува да разкаже на колегите си заради "лошият им поглед". Тъжно. Самотно.

Запознах се с една много приятна жена и между нас се зароди приятелство. Тогава й казах "Ако имаш нужда и имаш проблеми – обади ми се", а тя просто отговори: " А  ако нямам, ако ми е хубаво и нямам проблеми, мога ли да ти се обадя?" Просто ме закова на място. "Ами да, разбира се, можеш да ми разкажеш за успехите си, за радостите си. Тогава ще се радваме заедно".

Защото има поговорка – "Споделена мъка е половин мъка, а споделена радост – двойна радост". Тогава защо забравяме втората част от поговорката? Защо толкова се страхуваме от завистта на другите, от лоши очи, от уроки и толкова ни е страх да споделяме победите си, радостите си, успехите си?

Замислих се за това е естествено започнах от себе си. Ако някой ми разкаже за тревога, болка, скръб, нещастие, болест, страдание – знам какво да правя. Ще го изслушам, ще го успокоя, ще го утеша. Но ако някой ми разкаже за успехите си, за радостите си, победите? Как ще се чувствам? Ще почувствам ли онова познато убождане в сърцето? Лекото щипване на завистта? И започнах да се тренирам – да се радвам с чуждите победи, с чуждите радости, с чуждите победи. Даже открих, че има езици, в които има специална дума за това – да се радваш с радостта на другите – в една дума! Жалко, че в бългаския език липсва.

Но откакто изчистих завистта от своето сърце, започнах да привличам и друг вид хора около себе си – радващи се искрено с моята радост, победи, успехи. И ги избрах за приятели. Хора чисти от завист и ревност. Сега се радвам на една нова среда, в коята мога свободно и гордост да споделя успехите си, победите си, радостите си и да срещна светнали погледи и да почувствам двойна радост, увеличена от радостта на приятелите ми. Толкова ми хареса, че го превърнах в професия – да тренирам хората да постигнат своите радости, успехи, победи. Така си  осигурих да бъда сред щастливи, успели и победили хора. Това за мен е най-голямото щастие.

И има такова приятелство. Съществува. Факт. Само, че трябва първо да повярвате в него, да се изчистите от завист и ревност, за да може и вие да бъдете именно такъв приятел и да си го пожелаете. То ще дойде. Защто много хора ще искат да бъдат във вашата чиста от ревност и зависг среда.

 

Беше хубав пост, до последната част, за мен.
Има много хора, които умеят да се "радват" на победите ти. Защото не си опрял до истински нужди;
както и личният ми лекар, беше добър, докато нямах проблеми.
Няма такива хора, дето се радват.Има едни, които ги познавам, които не се баш радват.
ИНаче щеше да е хубав поста.
Въпрос на цял един живот може да бъде, да се осъзнае, че това не са хората. Трябва да имаш очи да ги намираш. НЕ става с "ООооооооо, колко се радвам за теб!" Това и баба ми го може.

Тези дни отново точно с това си занимавам мислите!

Хубав постинг, за съжаление такива хора, които се радват на успехите ти, без да завиждат, се срещат доста рядко, но ги има! Важното е да ги намерим.

а ти радваш ли се на успехите на другите? Да права си, че не става с това "О, колко се радвам да теб", трява и нещо друго, нещо вътре в теб, да го кажеш истински, да изпитваш истинска радост. Иначе се нарича с друго име - двуличие, лицемерие, преструвка, фалш. И другите го разбира по израза ти, по излъчването ти, по погледа.

идеята е ние да станем такива, после приятелите сами ще ни намерят. Ние привличаме, магнетизираме, това което сме м нашата същност.

НЕ МОЖЕШ ДА СИ ОЧИСТИШ ЩОМ СИ ЗАРАЗЕН С КОРИСТ И ЗЛОБА !!
сАМО АКО ПАРИТЕ СА НИЩО ВЕЧЕ ЗА ТЕБ ИГИ ИМАШ ДОСТАТЪЧНО ТОГАВА МОЖЕШ ДА ВИТАЕШ ВЪВ ВЪЗДУХА !!!
Толкова ми хареса, че го превърнах в професия – да тренирам хората да постигнат своите радости, успехи, победи.
ТОВАТВОЕСЪЖДЕНИЕ МЕ КАРА ДА СЕ УСМИХНА ТИ В БЪЛГАРИЯ ЛИ ЖИВЕЕШ ИЛИ НЕ !!!

Но първо трябва да се научиш да я разпознаваш.Защото тя е два вида-благородната завист,която те кара да се радваш и да подражаваш на хубави неща и успехи.Така се развиваш ти самия.Другата завист е злобна,отричаща,креслива,черна.Тя разяжда духа,разрушава човешкия ни облик.Тази завист е определена като един от смъртните грехове.И добрата новина е,че можем,ако искаме,да трансформираме лошата в благородна.Но самите ние трябва да сме господари на чувствата си,а не техни роби.Много е просто.Въпрос на едно единствено решение.Когато чуя нещо хубаво за другите(придобивка,успех,щастие) да реша дали е по силите ми и аз да направя същото.Ако мога и аз,ще се зарадвам.Ако не ми е по силите,свалям шапка на онзи който го може.Аз пък сигурно съм добра в нещо друго,за което другите ми се радват.Нямам време за губене,животът е кратък.Докато чакам онова"един ден ,може би..."да огрее живота ми,поне да чакам в добро настроение и душевен комфорт.Злобата и завистта само разболяват.Ако ви е трудно да се зарадвате,то поне не злобейте.И това е нещо.

Обратна на остра си беше и си остана.

Поздравления за постинга, отличен е.

И аз съм мислела за това, и също се боря със завистта и успях да привлека няколко истински приятели- защото макар, че някои твърдят , че това е идилия, то тя е възможна. И ако не се случва- това е ,защото много сами си забраняват да повярват и да я случат. Невинаги разбира се, е възможно наистина пълна липса на лека завист- но това е нещо, върху което ако се работи, има напредък. Аз знам , че е така- защото съм работила върху това и съм намерила хора, с които взаимно да се радваме на успехите си и радосите си. Защото истинският приятел не се познава в нужда, а в радост и в успех!

И стига се напъва да не стане беля. Пет поста като ти прочете човек, излиза че си светица като майка Тереза. Айде по скримно с писането. Днес се слагат презервативи. Празник е. Ти колко презерватива сложи?

Аз да ви кажа вече спрях със споделянето.Хубаво,лошо-в мен си остава.Иначе се имам за открит човек,граничещ с наивността, но от известно време се заобиколих с уж близки хора ,а при всеки мой порив нагоре-усещам раздразнение.
Убедих се че съществуват хора с негативна енергия ,може би дори те да не го осъзнават.И определено така ми е по-добре.
Както и да е-може би само трябва да попаднем на доброжелателни хора....

пишеш че има два вида завист - благородна и злобна. Аз я разделям също на два вида - тази, която ни стимулира и ни кара да мобилизираме силите си и да напредваме и тази която ни спира, парализира и ни разболява, причинява ни само главоболия и страдание.
И Р.Киосаки казва учете си от успелите хора, подражавайте им. Това не е завист. Това е да видиш че някой е успял и ти да искаш да бъдеш като него. Успехи - б-о-л. Има за всички.Всеки си има неговия успех и никой не може да вземе моя.
Кога завистта ни пречи? Когато си мислим, че има дефицит на успехи и само другия може, а ни е - не.

за това при мъжете са по-разпростарнени сърдечните болести. Защото не споделят. Всичко гълтат, гълтат и то се трупа. И кат осе напрутпа много сърцето не издържа. Без да съм лекар ще ти кажа - споделяй поне с дневник, писмено, със себе си. Защото иначе толкова се напълваме от емоции, че се пръсваме. Можеш да разказваш и на морето. То е добър приятел, винаг и е там, мака те и е готов да те изслушва без да те прекъсва, без да ти завижда. Аз например ти се радвам, че си до морето, защото така може да му изпратиш поздрави и от мен.Защо не ти завиждам ли? Защото ако искам и аз можа да дойда да живея до морето.

това не е идилия а реалност. Може да ми станете пирятели и да преживеете лично това - няко йда се радва на вашите успехи, радости и победи.

че има такива приятели, защото аз лично ги имам.
Но се сещам за един виц - В ада до всички казани има по един дявол да пази грешниците да не избягат. Само до казана с българите нямало пазач, защото нямало смисъл - когато някой се опитвал да се измъкне, другите го хващали за краката и го потапяли отново.
Това може да се нарече и особен вид солидарност - всичкида сме еднакво зле.

докато четях, си помислих, че съм...смел човек..:) Защото аз обичам да споделям..., да разказвам... Човек трябва да се чувства свободен да бъде себе си... Тогава той привлича към себе си и такива хора - светли, освободени от дребни мислички, радостни хора!...
Много добър пост, с хубави, искрени размисли...
Поздрави!:)

да, защото имаш в изобилие, защото не се страхуваш че ще ти го вземат и за теб няма да остане. Това е широко скроеното съзнание - има за другите, има и за теб. Има успехи, радости, победи за другите има в изобилие и за теб. Те другите не взимат от твоите, те си успяват техните успехи, ти твоите.
Ти си много добър пример как си избрала професия, в която успеха на другите е част от твоя успех и колкото другите успяват повече, толкова по-радостна ставаш и ти. Благодаря ти че писа и ме подкрепи, защото моного хора се отнасят с недоверие към такива хора, но е факт че ние съществуваме.

да има такива приятели и когато аз се изчистих от завистта и ревността, тогава се промени и кръга ми от приятели, започнах да привличам друг вид хора около себе си.

ама на мен ми липсва Витоша/и то много/