Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2009 09:13 - Нишката, която ни води напред
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3573 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Имало едно време... Имаше едно време една такава приказка, в която се разказваше, за едно момиче, което тръгнало на път, или беше за едно момче тръгнало на път (не помня), но със сигурност беше за някой тръгнал на път да търси нещо много ценно за него и не знаеше точно пътя до там. Това, което знаеше бе, че пътят е дълъг, че ще има препятствия по него, че му е важно да стигне до мястото, където се намира това "Нещо" и, че това "Нещо" ще му помогне да постигне това, което му е толкова важно. Не помня дали беше "Жива вода", дали беше съкровище, вълшебна птица или нещо подобно. Само помня, че това Нещо, бе много стойностно и важно за това момче или момиче. И точно преди да тръгне на път някой (ама наистина не помня кой) му даде едно кълбо с прежда и му каза "Винаги, когато ти се струва, че си загубил пътя, хвърли това кълбо пред себе си и следвай нишката му. То ще ти покаже верния път".

Толкова пъти през живота си съм губила пътя (а споменах ли, че съм вече на петдесет?) и толкова пъти съм си мечтала за такова вълшебно кълбо, което да ми покаже верния път. В мигове, когато съм се чувствала "загубена" и не съм знаела как да продължа (а те не са никак малко) съм се спирала, затваряла съм очи да се замисля, да си представя пътя пред мен за да избера посоката. А път няма? Изчезнал е. Пред мен нищо. След много размисъл по въпроса разбрах, че в тези моменти се намирам на място (момент от живота ми), където аз сама трябва да си построя пътя, аз трябва да го прокарвам през планините, пустинята, полето, гората или където и да съм в момента.

Имало е и моменти на колебание, когато съм се намирала на кръстопът и пред мен са се появява ли две ли повече възможности. Тогава? Какво трябва да реша, да избера? Къде ми е къблото? Ако сега можех да различа нишката, живота ми щеше да бъде много по-ясен и лесен. И има такива хора. Аз ги познавам. Когато са се родили, тяхната вълшебница Съдбата им е поставила до тях едно такова кълбо и на тях винаги им е много ясна посоката. Знаят за къде са тръгнали, как да го постигнат. Ясно им е.

Но аз си нямам кълбо. При моето раждане, моята орисница Съдбата не ми е поставила такова кълбо до възглавницата. И през целият ми живот все си търся пътя (а че аз си представям живота като път, вече казах ли ви?). От една страна интересно – има много изненади и приключения, от друга... от друга иска ми се вече да намеря пътя си, моят път. Уморих се. Иска ми се, когато стигна до "края на пътя" и пред мен се изправи такава огромна и неопредолима пропаст, да знам как да я премина. Начини много – да се хвърля в нея, да се спусна с въже, да стоя на ръба й и да й се чудя, да викам да помощ, да се предам и да се върна назад и т.н. Но аз намерих и друг начин. Разбрах, че ми е важно първо да разбера и да се убедя, че пътят продължава и от другата страна. Има път. Това не е "краят на пътя", има бъдеще, има живот. Второ да разбера кое и кой в живота ми са моите "въжета", моите "спасителни пояси" – приятели, книги, знани, семейство, консултанти, треньори, психолози, лекари и друга професионална помощ, моят опит, планиране, размъсъл, писане и др. подобен инструментариум. Трето, често когато се сетя колко много помощ мога да получа, че всъщност не съм сама пред тази огромна пропаст, изведнъж ми се струва, че нещо става – или пропастта намалява, или аз порасвам. Нещо в съзнанието ми се променя и ето, че ... пропастта или изчезва, или толкова се стеснява, че хоп-скок и ето ме от другата страна. Преминала пропастта, поглеждайки назад си мисля и се чудя на ъкъла си, какво ли толкова ме е оплашило преди това?  Прескачам си пропастите или ги излазвам, зависи от много неща и най-вече колко ме е страх в момента. Но аз вече ги познавам – това са моите огромни страхове. Като добавите и страх от височина (но това е друга тема), тогава ще разберете защо ги виждам като пропасти, което дотолкова ме стресират, че често стоях там до тях парализирана от ужас. Най-важното е, че в тези (безнадежни) моменти аз намирам своята нишка на живота (аз я наричам Вяра), точно тогава тя се появава и ме прехвърля през пропастите, които се появават внезапно и "изяждат" продължението на пътя ми. Но път има. Това го знам със сигурност, в това вярвам стопроцентово. А след като знам, че път има, това което остава е да го намеря. А който търси – винаги намира.



Тагове:   напред,   води,   нишката,


Гласувай:
0



1. zaw12929 - Със същото заглавие имам друго в...
25.02.2009 11:35
Със същото заглавие имам друго виждане, а вашето е интересно не по малко. Днес ще напиша и моето
цитирай
2. victoriavselena - до Миро Янков
25.02.2009 12:30
там в скобите споменах, че аз виждам живота като път, така че... просто съм съгласна с теб - крачим търсеийки и търсим крачейки. Успехи.
цитирай
3. victoriavselena - ще се радвам да прочета
25.02.2009 12:31
твоето мнение, радвам се че си взел идея от написаното.
цитирай
4. zaw12929 - Да имало едно време ме подсети, в...
25.02.2009 12:48
Да имало едно време ме подсети , въртеше се из главата ми обяснението, че едно време не ги е имало, но сега .. ги има!
Благодаря за Вашия постинг!
цитирай
5. victoriavselena - смел
25.02.2009 13:08
заю си ти. Лъвовете и лисиците трябва да внимават повече.
цитирай
6. dialog - права си
25.02.2009 14:14
пътят прекъсва, когато прекъсва вярата. Понякога една "гола" вяра може да извърши чудеса, които никоя наука не може да докаже как са станали. Пожелавам ти повече върхове и по-малко пропасти. Пиши за страха от височина и аз го имам.
цитирай
7. dialog - виж какво ти намерих
25.02.2009 14:21
http://veselushka.blog.bg/viewpost.php?id=277645
цитирай
8. victoriavselena - Благодаря
25.02.2009 15:20
прочетох, наистина е хубаво да си намериш вълната, която да те движи напред и да се задържиш на върха й
цитирай
9. buket - Ах тези съдби...
28.02.2009 15:24
Понякога са страшни,
Бетонират ти пътя, колкото и желан да е той.
И знаеш ли, /прости/, човек побеждава и Съдбата.
А с "въжетата"...е дори весело.:))
цитирай
10. victoriavselena - а защо да се борим със Съдбата си
28.02.2009 15:43
та тя си е наша? Не е ли по-добре да я разберем и да си научим уроците, които тя ни е позготвила?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545497
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697