Изведнъж разбра мащаба на мисията си. Ако той, обикновения, малък човек, успее да докаже, че може да се успее и по пътя на добродетелите, то това ще даде сили и ще възвърне вярата на много други като него. То и до сега тези, които бяха успели и забогатяли благодарение на добродетелите и талантите си, не бяха малко. Имаше много обикновени хора, които бяха тръгнали от по-ниско и бяха успяли да се изкатерят по върховете на обществото. Имаше лекари, космонавти, пилоти, музиканти, художници. Хора, от всякави области, които просто бяха добри в професията си и не се налагаше да "продадат душата си на дявола" за да успеят и забогатеят, да живеят добре, спокойно и без дългове. Добрият живот не бе само за измамниците и той ще докаже това. Тази мисъл го изпълни с много амбиция. Той, обикновения, прост, безименен мъж от малък неизвестен град ще докаже, че е възможно. Самата мисъл го развълнува до сълзи. Разпали го, вдъхнови го, изпълни го с мечти, картини, представи. Чуваше музика, гласове, поздравления. Вече празнуваше своята победа.

Щом можеш да си го представиш, значи, че можеш и да го осъществиш. Това, за което трябваше да внимава по пътя е да остане верен на себе си, на добродетелите си, на "златните" си принципи, на ценностите. Това беше важно дело. Дължеше го и на баща си, дължеше го и на синовете си. Щеше да успее като по пътя си към успеха щеше да прави само добри дела.

Видя се как крачи смело с изправена глава, дръзко гледащ хората в очите, защото вече нямаше какво да крие – това бе той, истинския той, точно такъв какъвто беше в същност – обикновен човек на средна възраст, без забележителни белези. Видя се как поздравява и се усмихва широко на минувачите  около себе си. "Широко скроен, казваха зад гърба му, какво ли е станало с него. Трябва да е спечелил поне един милион или пък някое младо се  е лепнало за него".

Тогава, все така развълнуван и размечтан с всичката страст, на която бе способен се изправи по средата на разтърашувания си хол и зашепна любимата си молитва- Господи благодаря ти от Иля Велчев:

 

Господи, благодаря ти,

Че когато всички ме оставят,

Ти не ме оставяш

 

Господи, благодаря ти,

Че когато всички ме обичат,

Ти не ме обичаш.

 

Господи, благодаря ти,

Че когато всички ме намразват,

Ти не ме намразваш.

 

Господи, благодаря ти,

Че когато много се забравям,

Ти не ми прощаваш.

 

Господи, благодаря ти,

Че когато много си поискам,

Ти не ми го даваш

 

Господи, благодаря ти,

Че когато съм надменен,

Ти не ме познаваш.

 

Господи, благодаря ти,

Че когато с мене никой не говори,

Ти насън ми шепнеш.

 

Господи, благодаря ти,

Че когато много се раздавам,

Ти не ми се сърдиш.

 

Господи, благодаря ти,

Че когато и за Теб се вземам,

Ти ми се усмихваш.

 

Господи, благодаря ти,

Че когато за човек не ставам,

Ти в мене вярваш.

 

Господи, благодаря ти,

За това, което имам.

И прости ми, че не мога всичко да ти върна.

 

Господи, благодаря ти!

 

 

Лъха много позитивизъм и разсъжденията му са съвсем правилни. Сега остава да неотстъпва от тях при евентуални малки неблагополучия и да не се връща към предишното си състояние. Едно е да го знаем, друго е наистина да почувстваме вътрешната непоклатима увереност в това. Поздрави, Виктория :)