Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2009 20:51 - Мечешка история
Автор: victoriavselena Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3231 Коментари: 8 Гласове:
4



image

От както се помнеше живееше в гората. Там се беше родила, там бе пораснала, там се научи да прави всичко, което знаеше. Там бе протекъл целия й живот, с всичко хубаво и лошо, което й се бе случило. Нямаше много като нея. Единици бяха останали. За това всички много се зарадваха, когато тази година тя роди две мечета. Хубави се родиха, здравички. Растяха бързо и радваха майка си. Рядко се налагаше да им изръмжава настреща им. Леко усвояваха уроците на природата. Тя ги учеше на всичко, което можеше да им помогне да оцелеят при днешните условия на живот в гората.

Всичко си вървеше гладко и спокойно, до... неговото пристигане в гората. Усети го отдалеч. Усети миризмата му. Помнеше тази миризма. Мразеше я. Това беше миризмата, която беше изпълнила гората в деня, в който майка й умря. Друго не помнеше, но помнеше шума и миризмата, а също това, което бе последвало... болката и самотата.

Тази миризма носеше болка и самота. Мразеше я. Това чувство дълго я бе измъчвало. Беше я изпълвало, извивало, изкривявало, изтисквало, стържело, скърцало, режело, късало, изяждало, разяждало. Беше изстиквало всичките й сили. И ако тогава в онези дни на омраза бе срещнала съществото носещо тази миризма, нямаше да има сили да му се противопостави. Щеше да се предаде, обезсилена от омраза. Щеше да се чувства малка и безпомощна. Но бяха минали дни. Много дни и нощи. Някои от тях топли, други студени. Имаше дори и смразяващи. За неин късмет се бе научила да избягва от тези ледени дни и нощи в съня си. Умееше да бяга и да  се крие. Зариваше се някъде през глава и заспиваше. Така се спасяваше. Така успяваше да оцелее. Мъдри бяха законите на природата и тя ги спазваше. Всичките. Само така и тя и другите като нея в гората можеха да оцелеят.

В деня, в който усети миризмата му, вече бе голяма мечка, майка на две малки мечета. Нямаше път за бягане. Нямаше път за заспиване. Трябваше да остане будна и да се справи със страха си, който я обзе цялата, заедно със болката и самотата. Почувства се пак така изоставена, малка и наранена. Някой, който носеше тази миризма, отново бе дошъл да й отнема това, което най-много обичаше на света. Но тази път бе различно. Този път тя бе голяма, силна и опитна. Този път тя бе голямата мечка. Нямаше да се даде. Този път омразата ще я напълни със сили. Тя ще си отмъсти. Ще му покаже точно как се е чувствала тогава и ще му причини същата разкъсваща болка. Изпълнена с желание за мъст, тя се затича по посока на миризмата. Това е, сега  е неин ред да наранява.

Приближи се тихо между дърветата. Миризмата ставаше все по-силна и я влудяваше. Просто загубваше разума си. Единственото, за което можеш еда мисли в момента бе желанието за причинява болка. Искаше да отмъщава, да разкъсва, извива, отнема, да хапе, да мъсти. Беше близо. Вече толкова близо, че можеше да ги чува и ...направи няколко крачки и... ги видя. Настръхна цялата, готова да нападне..... Те стояха на полянката – той - човекът и неговите две малки. Гледката беше толкова неочаквана и будеща любоптство, че мечката се спря. Те толкова приличаха на нейните малки. Същите такива палави и непослушни. Но вече знаеха да ходят на два крака. Издаваха някакви звуци. Държаха се странно. Имаше нещо върху козината им. Изобщо имаше толкова много прилики, но и бяха различни. Различни не само, както са различни другите животни в гората, защото и тук всякакви ги имаше, различни по различному.

Мечката се притаи и ги загледа. Наблюдаваше ги с интерес. Много неща не разбираше, но едно й бе ясно – съществото с лошата миризма обича малките си, точно както и тя обича нейните. Тя не можеше да им причини това, което й бяха причинили, когато беше малко мече. Тя не можеше да им вземе тяхното голямо същество и да ги остави сами в гората. Имаше чувството, че те нямаше да знаят законите на природата  и нямаше да оцелеят като нея. Тяхното голямо изглежда беше пропуснало да  ги научи на мъдрите закони на природата. За това бяха така различни и странни тук в гората. Като бе ли всичко в тях показваше, че не им е тук мястото. Вдигаха много шум, не бяха предпазливи, оставяха следи и боклук навсякъде, чупеха, разваляха, разрушаваха. Изглежда те знаеха да правят това добре. Изглежда тяхното голямо ги бе научил на този урок – да оставят след себе си болка, разрушения и самота. Лош урок. Лош учител. Така нямаше да оцелеят дълго сред природата. Тя не обичаше такива уроци. Нейните уроци бяха по-древни и мъдри. В нейните уроци всички бяха заедно. Живеяха добре, хранеха се едни други, но оцеляваха. Заедно. Всички и от всички видове.А тези странни същества мислеха само за себе си.

Голямата Мечка реши, че трябва да им даде урок. Добър урок. Нейната омраза се бе стопила, вече изпитваше към тези глупави същества само съчуствие и милосърдие. Но точно, както обичаше нейните малки мечета и ги учеше с любов на мъдрите закони на природата, сега тя бе решила да даде добър урок и на носителите на тази отвратителан миризма. Щом техния родител не знаеше да ги обучава, тя Голямата Мечка щеше заема с това.

Голямата Мечка се изправи на двата си крака и така огромна и внушителна се приближи бавно към странните съществя. Гледайки ги смело в очите, тя нададе най-силния си и поучителен рев. "Пазете природата, глупци! Пазете и нас, животните в нея! Пазете горите си! Само така ще можете вие и вашите малки да оцелеете и за напред!"

Странните миризливи същества се стъписаха. За миг очите на тяхното голямо същество и очите на мечката се срещнаха. Между тях премина бърза искра на разбирателство. Те побягнаха, но мечката успокоена вече знаеше, тя беше предала своето послание. И то бе разбрано и прието.

Но Голямата мечка знаеше от опит, че малките миризливи същества, причиняващи болка, самота  и страдание имат къса памет и могат бързо да забравят нейното послание. За това тя и нейните мечета изпратиха свои съгледвачи на небето. Те се превърнаха в съзвездия и се сляха с другите звезди, като си мислеха, че така всяка нощ ще могат да наблюдават тайно това, което хората правят, това, което сънуват, това за което мечтаят, и това, което планират да направят в утрешния си ден.

А вие? Вие, представители на нашата природа, на чия страна сте? На разрушителите или пазителите? С тези, които причиняват болка, самота и страдание или с тези, които като звездите на небето пазят нашата природа красива и цяла? Не знаете ли? Не сте се замисляли? Е, тогава чуйте, дойде часът. Часът на Мечката. Часът, в който всеки трябва да избере на коя страна да бъде.

 



Тагове:   оцеляване,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mechegrizli - Страхотен разказ !!!
11.09.2009 21:40
Страхотен разказ !!!
цитирай
2. victoriavselena - благодаря Мечо
11.09.2009 22:17
благодаря , че се отзова на помощ за мечките.
цитирай
3. hel - Нямам думи!
12.09.2009 00:01
Така огнено написано. Силно въздейства. Ще го предложа на Панацея за нейния проект. Ти сигурно си го направила вече, но и от мен ще има предложение.
цитирай
4. victoriavselena - благодаря Хел
12.09.2009 00:33
аз не съм предлагала нищо на Панацея и не знам за нейния проект.
цитирай
5. анонимен - от Елеонора
12.09.2009 07:58
Невероятен разказ, страхотна история представена по много разтърсващ и привличащ начин. Отново успя да поднесеш истината за живота по свой собствен, силно въздействащ начин. Поздравления, Виктория!
цитирай
6. victoriavselena - До Елеонора
12.09.2009 08:35
можеш да я прочетеш на децата си. Следващото поколение вържи в ръцете си нашето бъдеще. Прегръдка и за теб.
цитирай
7. анонимен - Изключително!
12.09.2009 10:59
Много картинно и много въздействащо! Поздравления!
Хели
цитирай
8. victoriavselena - До Хели,
12.09.2009 17:11
Благодаря
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545293
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697