Епидемия

В тяхната къща пламна епидемия. Донесе я тя-жената. Тя бе първата от цялото семейство, която се зарази навън и пренесе заразата и у дома. Хей така - започна се от нищо, от едно смръчкване на вежди, крива усмивка, наведен поглед и...ето ти, че и децата се заразиха, а после и той не удържа много време и се предаде на болестта. Сега ги застигна всичките. А лек нямаше. Или по-точно може би имаше, от начало търсеха тук таме, ама бързо се отказаха. Разказаха им, че и целият град, че дори и държавата им пламнала от тази епидения. Няма спасение и това си е. Така, че ще трябва да я карат някакси. Заедно бе трудно, нямаше да се справят  и за това решиха да се спасяват по единично. Защото всъщност то и с тази болест по друг начин не ставаше. Само по единично. Като вълците. Е, вълците и те къде по групи, къде по двойки се събират, а другите животни и те къде по стада, къде по двойки... все заедно, а те? Те само...сами...по единично. То и в това всъщност се  проявяваше  болестта. Така се развиваше - разделяше хората един от друг и ги свиваше по дупките ми. Затваряше ги по къщите. Страшна болест. Не можеха вече и в очите да се гледат, какво ли оставаше да се поздравяват или по ракийка, като едно време, да се съберат да пийнат. И жените вече не се събираха по  ъглите на клюки. Избягваха се. И как ли не? То хората от едно семейство не се задържаха заедно, все за разводи и раздели се говореха, та камо ли по-далечните познати. Разделно време... като онова...на кой ли беше?

Жената въсеше вежди да не изкочи болестта от очите й, ама тя, тази пуста болест мирна не стояше. Святкаше, хвърлеше болезнени гръмотевици на ляво и надясно. А жената все гледаше да се свие в някой ъгъл та дано да я забрави за момент да си почине от нея.

А за болестта ли? Как се казва ли? А не споменах ли? Не ви ли казах?
Недоверие се казва тази болест. Започва от вътре, с лек шум в сърцето. Появават се леки съмнения в себе си, а после те нарасват и се прехвървят и към другите и... така расте и се развива. Недоверие, недоверие се казва...Много опасна болест. Няма лек и това е. А и внимавайте, че е много заразна.. Е, хайде да тръгвам, че да не я пипна и аз, че...Недоверие-е-е...

Лекарството за тази болест се казва "любов към себе си". Сиреч, за да изпита човек доверие към другите, първо трябва да го изпита към себе си. Да намери смелост да се обърне навътре към себе си, да заобича себе си такъв какъвто е, безусловно.