Всички сме деца на Вселената :: Приказка за светлината и мрака

Една майка седеше в тъмното и се молеше. Вече години се молеше на Господ и неговите ангели за помощ и като че ли ясно вече виждаше как и те бяха вдигнали ръце от нея и я поглеждаха с безразличие. Всички бяха се отказали да й помагат. Беше останала съвсем сама. Но тя не се отказа. Тя бе майка. И тогава й дойде светлината на прозрението. Господ не можеше да й помогне. Ангелите бяха безсилни. Защото ставаше въпрос за силите на мрака, които бяха завладяли нейното дете. Тогава тя смело се отправи на път към тях. Изправи се пред тях и се обърна към Сатаната и цялата му свита. Примоли му се да спаси нейното дете. -Какво ще получа в замяна? – изрева надменно насреща й Мрака. -Всичко, което е в мен и детето ми и ти принадлежи. – отвърна смело майката – Вземи нашите страдания, нещастия, болести, жертви, тревоги, завист, ревност, злоба, страх и гняв. -Умна си – подсмихна се Дявола – до сега всички ми предлагаха най-милото си, тяхната светлина, любов, сърцето си дори. А на мен това не ми е необходимо. Съгласен съм. Взимам си обратно силите на мрака, обзели душата на твоето дете и си прибирам моето си. Свободна си да си вървиш. Въздъхна майката с облекчение. Детето й бе спасено. Винаги нейната майка я бе учила "Ако имаш нужда от нещо – иди при специалист. При най-добрия специалист". Беше я послушала. Бе отишла при най-добрия специалист от мрака. В душата на детето й остана само светлината. Фанфари зазвучаха в душата на майката. Цялата райска музика зазвуча. Беше празник. Празнуваше се деня на майката, която не се поколеба съвсем сама да навлезе във водите на мрака и да спаси душата на детето си. Това е една приказка за майка, дете, светлина и мрак. А от мен да знаете – не взимайте в светлината на деня, това което принадлежи на мрака на нощта. Ние мразим мрака, говорим много против него. Но случайно ли е, че Господ така е създал Вселената, че ние всеки ден да трябва да се потопяваме в него? ©Victoria Levi-Reuven

Нагоре