Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2011 10:42 - Несправедливост или доверие
Автор: victoriavselena Категория: Забавление   
Прочетен: 1789 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Несправедливост и Доверие

Има ли хора между вас, които поне един път в живота си не са се чувствали, че са били обект на несправедливост, че са станали жертви на нечии чужди желания, домогвания, че са били измамени, подхлъзнати, минати, прецакани, пре...?

Ако има такива между вас, то следващите редове не са за вас. Тук няма да намерите нещо интересно и полезно. Ако все пак решите да продължите да четете, то е на ваша отговорност... Предупредени сте!

Кога чувстваме, че са постъпили несправедливо с нас? Когато не е спазена нашата свободна воля, нашите интереси, желания и др. Някой е направил или ни е подтикнал ние да направим нещо в ущърб с нашите интереси, желания, с нашите морални и материални цености. Т.е. преминали са нашите граднизици и е извършено е действие от нас или някой друг, което е в разрез с нашето най-висше добро.

Дълго време се чувствах и живеех точно така – облечена с роклята на жертвата и сеех около себе си гняв, нацупеност, сърдитост, оплаквания, мърморения и т.н. До толкова бях свикнала с това си поведение, че дори не го забелязвах. А и в същност не смятах, че нещо е свързано с мен, а мислех и твърдо вярвах, че те, другите са виновни и отговорни за случващото се с мен.

Първата крачка направих, бе да  разбра какво  точно е това лична отговорност за себе си и ... я поех. Учих се дълго да бъда отговорна за себе си. Доста по-дълго от едни шофьорски курс, но... успях да взема кормилото в свои ръце. Но честно казано, все още ми се изпращат "опреснителни курсове" по тази тема.

Вторият етап бе духовното ми развитие, което естествено продължава и до сега. Поех по пътя на "невидимото и нечутото" и за почнах да го виждам и чувам. Изучих курсове по контактьорско и днес контактувам все по-лесно и чудесно с висшите сили на Любовта и Светлината.

Третият етап бе изучаването на life coach, което ми даде основната методология за работа с хора и вече окончателно превърнах своето призвание да работя с хора за постигане на цели и мечти в професия. Но не за това исках да пиша днес.

Днес, след толкова много години мъкнене на неосъзната тежест и мъка от някаква несправедливост, която е извършена с мен, аз най-после проумях своята истина, която искам да споделя.

Преди много време видях по време на своите медитации кръг от облечени в бяло мъже, които обсъждат нещо. Аз стоя край тях сигурна и обичана, като любимата дъщеря на техния Вожд. Избираха коя от всички нас ще бъде изпратена в бездната за да нахрани чудовището. За мое най-голямо удивление и ужас бях избрана аз, хваната за ръце и изхвърена в пропастта. Това бе оставило в мен чувство за несправедливост и предателство. Чувствах се  нежелана и необичана. Моят баща, Вождът ме е предал и ме бяха наказали с изпращане в бездната. Дълго време имах страх от височина, не можех да се приближавам към никакви дупки, ями и др. Отделно не се доверявах на никого, защото знаех че и най-близките /и особено не/ винаги са готови да те предадат. Не можех да гледам и да слушам музиката на "бялото братство", защото плачех с разкъсана душа. Това са елементите на една мозайка, която се напълни с времето и ето че днес излезе отговора. Отново видях същата картина – оказа се, че това е картината от събитието, предшествало моето раждане. Бялото братство бе там, със своя вожд - моят Баща, но Бог ме избира от много души защото вярва, че мога да се справя. Точно като родител, който подтиква леко детето си, когато се запъва на пързалката, така и той ми е дал този начален тласък за да дойда, за да се родя, за да се справя.

Днес спомняйки си това, изчистих от съзнанието си останалите частички от жертвеното мислене, изчистих чувството на огромната несправедливост, която се е случила с мен, разбрах, че съм избрана, че са ми се доверили, защото мога, защото знам, защото съм силна, защото ме обичат, точно защото съм ДА, някой специален, силен и способен човек. Защото е трябвало да бъда точно тук и сега за да посрещна своите прекрасни и специални деца, да им помогна да се справят с действителността, да ги подкрепя и също така леко да ги побутна, когато се спрат в началото на пързалката.

И това го правя не от нелюбов и желание да се отърва от тях, а от доверие, че ще се справят. Точно като орлицата, която подутва с крило малките си да литнат от гнездото, защото знае, защото вярва, защото се е доверила на процеса, на природата, на децата си, на себе си, на живота...

Това е... благодаря ви, че бяхте тук и можах да споделя това с вас..., защото разбирам важността на написаното и за тези от вас, които ще намерят себе си тук...

С любов...

Виктория Леви-Реувен

 

 

 15.11.11




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545648
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697