Дали сме дали достатъчно, дали?

Дали сме и получили достатъчно, дали?

Дали сме обичали достатъчно, дали?

Дали са ни обичали достатъчно, дали?

 

Дали сме красиви достатъчно, дали?

Дали сме пъргави и млади достатъчно, дали?

Дали сме силни достатъчно, дали?

Дали сме слаби достатъчно, дали?

 

Дали сме си себедостатъчни, дали?

Дали с мъж до  себе си или сами,

Ние си оставаме жени...

Нали?

А някой дори и Жени!
:)

ЖЕНСКА СЪДБА

От памтивека на жената е наречено
да носи болките на този свят в сърцето си.
Обичана и приласкавана,
отхвърляна и унижавана.

И пак прощаваща.

В тъмни нощи тежки сълзи скриваме,
след дълго вечерно очакване заспиваме.
Обичани и унижавани,
отблъсквани и приласкавани.

Всеопрощаващи.

ПРИРОДАТА ОМАЙНА СЪТВОРИ ЖЕНА-
ЕДИН КОПНЕЖ ЗА ОБИЧ И СМИРЕНИЕ,
ЕДНА НАДЕЖДА ЗА СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ,
ЕДИН СПОКОЕН ДОМ ИЗПЪЛНЕН С РАДОСТ.
ПРИРОДАТА НАРЕКЛА СЕ ЖЕНА ДОНЕСЕ
ОБИЧ В МЪЖКАТА ОБРЕЧЕНОСТ,
ДАРИ С ПОЛЕТ СИЛНИТЕ КРИЛА
И С НЕЖНОСТ ЖИВИТЕ КРИСТАЛИ.
ЖЕНА С КОПНЕЖ ОТ НЕЖНОСТ ОТМАЛЯЛА
ДАРЯВА КРАСОТАТА НА ДЕНЯ,
ЗА СИЛНИТЕ Е СЛАБА КАТО СТРУНА,
НО ПЕСЕНТА И ПРАВИ ЧУДЕСА.
НЕ Е ЛИ ТАЗИ, ЩО ТЕ Е РОДИЛА ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ?
НЕ Е ЛИ ТАЗИ,ЩО ТЕ ЛЮБИ ПРЕКРАСНИЯ ТИ ЗОВ?
НЕ Е ЛИ ТВОЯТА СЕСТРА ОЧАКВАН ПРИСТАН?
НЕ Е ЛИ ТВОЙТА ДЪЩЕРЯ НЕБЕСЕН ДАР?

НАРЕЧЕ СЕ ЖЕНА И ОРИСТА ПРИЕ ОТ ТВОЙТЕ ДНИ,
КАТО НЕБЕ СЪБРАЛО СВЕТЛИНАТА НА ЗВЕЗДИТЕ,
КАТО ЗЕМЯ КОЯТО ТЕ ДАРИ С ДОМ СВЕЩЕН,
КАТО ЛУНА ОЧАКВАЩА ДА СРЕЩНЕ СЛЪНЦЕТО.
ДУШАТА И Е ФЕНИКС ПТИЦА НЕИЗГАРЯЩА,
МАКАР И В ОГЪНЯ НА ЛЮБОВТА -ГОРИ ОМАЙВАЩО,
СЪЛЗИТЕ И КАТО КРИСТАЛНИ КАПЧИЦИ РОСА,
ОТМИВАТ ПРАШНИТЕ ОЧИ НА СЛЪНЦЕТО.
ТЯ Е ПРИРОДАТА ТВОРЕЦ НА ОГЪНЯ,
ТИ СИ ВУЛКАН ОСВОБОЖДАВАЩ СИЛАТА.
ТЯ Е ВОДА ЖИВОТ ЗА ЖАДНИЯ,
ТИ СИ ЕФИРА ЗА ОМАЙНАТА И КРАСОТА.

ПРИРОДА И ЖЕНА,
ДЪГА ОТ НЕИЗКАЗАНИ ВЪЛШЕБСТВА,
СНЕЖИНКА РАЗТОПЕН КРИСТАЛ И
ЛЕБЕДОВА НЕИЗПЯТА ПЕСЕН.

И то 100%-ови!